Той сбърчва чело.
— Сигурно се шегуваш, приятелю. Замисли се! Християнските догми биха могли да се разпаднат. Вярата на хората ще започне да се разклаща. Позициите на Църквата ще бъдат застрашени. Такива дреболии.
Подсвирвам с уста. Звукът е крехък и треперещ.
— В най-лошия случай — добавя той. Вдига джобната бутилка и отпива, като същевременно ме гледа. Преглъща тежко. — Но това са чисто и просто предположения.
— Вълнуващи теории!
— Историята е вълнуваща. До голяма степен поради факта, че историята е тълкуване.
— Тълкуване през погледа на следващите поколения.
— Именно! За своите съвременници Исус Христос е бил на първо място политическа фигура.
— И син на Господ.
— Ами! По-скоро следващите поколения са се съсредоточили върху неговата божественост.
— Следващите поколения?
— Много по-късно. За да ситуираш Исус в историята, трябва да се върнеш до хилядагодишното очакване на Месията в юдаизма и до тогавашната политическа ситуация в Юдея и Палестина. — Той облизва устните си и ги избърсва с опакото на дланта си.
— Не съм експерт точно в тази област — признавам аз.
— Римската империя била придобила могъщество — започва той. — Юдея била нещо като локално царство със свой цар, Ирод, но всъщност била управлявана от Рим посредством Пилат Понтийски. За гражданите й Рим бил далечен, но дразнещ болезнен абсцес. Обществото представлявало побъркана менажерия от секти и групировки, предатели и държавни изменници, духовници и пророци, бандити, убийци и измамници.
— Като който и да е голям град в днешни дни — отбелязвам аз и хващам бутилката. Конякът стопля, замайва.
Изражението на Питър е отнесено, отделни хора придобиват такова вглъбено изражение, когато са всецяло погълнати от нещо и вярват, че всички останали са също така неизмеримо запленени.
— Били са метежни времена! — продължава той. — Около годините преди рождението на Христос, зилотите122 събират фарисеите123, есеите и други в едно политическо и военно движение. Исус се ражда в самото начало на бунт, който щял да продължи сто и четиридесет години. И всичките заедно очаквали Месията. Спасителят. Политическият и религиозният водач.
— И са го получили.
— Уф… — Той сбърчва нос. — Дали? Нека разгледаме езика, семантиката. В наши дни Месия и Спасител носят различно значение от онова в онези дни. „Месия“124 означава на гръцки „Христос“. На иврит и гръцки означава Избраният или Богопомазаният. Някакъв цар или водач.
— Фигурата на предводителя.
— Именно. Всъщност всички юдейски царе, потомци на Давид, са били назовавани Месия. Дори свещениците, които римляните избрали за царе на дребни райони, наричали сами себе си Месия. Но за зилотите никой от тях не бил истинският Месия. Техният спасител трябвало да произлиза от рода на Давид. Мечтата за Месията граничела с истерия. Но запомни: те не очаквали божество, а цар. Водач. Предводител! „Месия“ била политическа титла. Мисълта за Божия син, както днес познаваме Исус, за тях била доста далечна. От друга страна, те вярвали, че Божието царство щяло да дойде на Земята всеки момент.
— Но Божият син е онзи, в когото вярваме и когото боготворим в наши дни — казвам аз. — Все още. Стотици милиони хора. В големи части от света.
Питър вдига един камък от земята и го хвърля в тъмнината. Чуваме го как се удря в пръстта и как отскача няколко пъти, преди да се успокои.
— Така е — съгласява се той.
Отпивам от коняка.
— Но сега ти ми казваш, че златният кивот може да съдържа нещо, което би могло да разклати устоите на тази вяра? — питам.
— Не знам. Наистина не знам! Възможно е… — Той поема дълбоко въздух. — Питаш ме какво мисля? Мисля, че твоят кивот съдържа нещо… — Спира, сякаш е усетил някого, там в тъмнината, който стои и ни слуша.
Опитвам се да видя нещо, да чуя някакъв звук, шумолене на дрехи, изпращяване на клонка. Но не чувам нищо. Обръщам се към Питър. Той гледа настрани. Подавам му бутилката. Той отпива няколко малки бързи глътки. След това охлажда гърло с дълбоки вдишвания свеж въздух.
Стоим, заслушани в тишината.
— Каза, че вярваш, че кивотът съдържа нещо…
— … което би могло да промени разбирането ни за историята — продължава той. — И за християнството.
Мълча. Но мисля, че това наистина би могло да обясни истеричния интерес към кивота.
122
Зилоти („ревнители“) — последователи на еврейско политическо движение през I в., чиято цел била да подбуди населението на Юдея към въоръжен бунт срещу Римската империя, така че римляните да бъдат изгонени от царството. — Б.пр.
123
Фарисеи (от арам. — „особени“) — най-влиятелната партия (прослойка) сред еврейския народ по времето на Христа. Първоначално проповядвали строг живот, чистота и подчинение на закона и затова учението им привлякло голяма част от масите. Фарисеите настоявали за изолираност (несмесване) от другите народи и за независимост от другите държави. — Б.пр.
124
Месия — първоначално означавал „помазаник“. В Петокнижието обозначава избран и упълномощен човек от Яхве за особени задачи, свързани с неговия народ Израел: най-често цар, по-късно първосвещеник, а в преносен смисъл един надарен пророк с Божия Дух. Септуагинта (гръцкият превод на Стария Завет) превежда понятието „месия“ с „Христос“. Първите християни дават на Исус от Назарет тази титла. — Б.пр.