Помагаме си един на друг да прескочим паднал ствол. Клоните му са обсипани с доволни листа, които изглежда продължават да мислят, че всичко е съвсем наред. Питър изтупва парченца кора от панталоните си, преди да продължим.
— Трябва да изходим от въстанието на евреите — казва той, — падането на Йерусалим и унищожаването на Храма128. И от разбирането на евреите за самите себе си след унизителната загуба. Най-решителните бунтовници бягат към крепостта Масада129. Когато римските войници най-накрая я превземат, те не намират никого. Абсолютно никого. Всички обсадени се самоубили, вместо да се подчинят на римляните. Така Масада се превръща в символ на еврейската чест.
— Въпреки че са загубили?
— Понесли са поражение, да, но все пак поражение, изпълнено с гордост и безстрашие. Те били прекалено малко, противникът прекалено многоброен. Но неуспешното въстание създава благоприятна среда за разрастването на съмнение както в евреите, така и в новите християни. Трябвал им отговор. Йерусалим бил опожарен. Храмът — превърнат в руини. Къде бил техният Бог? Какво желаел Той? Какво искал да им каже? Без Храма, като сборно място, старото духовенство изгубило темелите на властта си.
— Но все пак имало такива, които били готови да поемат щафетата?
— Несъмнено. Това били именно фарисеите, тоест равините. Те запълнили празнината, оставена от свещениците. Равините били онези, които повели юдаизма в посоката, в която върви и днес.
— А християните?
— Новите християни все още принадлежали на юдаизма. Те били още по-объркани, ако това изобщо било възможно. Какво станало с обещаното им Божие царство? Какво станало с Месията? Това били въпросите, на които Марко се опитал да отговори. Той пише своето евангелие през седемдесета година след Христа. Четиридесет години след разпъването на кръста. Той написал първото евангелие, въпреки че в Новия завет то е на второ място. Независимо, той го завършва четиридесет години след смъртта на Исус. Това е много време.
Спираме. Питър запалва пура, обръща я към себе си и наблюдава огънчето, докато рисува кръгове в тъмнината.
— През онези години историята за Исус била предавана чрез устни разкази и химни — продължава той. — В малките християнски общности хората седели, огрени от светлината от външния огън или около огнището и разказвали онова, което били чули. Някои променяли историите по малко. Изпускали нещо, добавяли друго. Разказвали за превъплъщенията и чудесата на Исус. За думите и делата му. Това били спомени, които те делели помежду си, но спомени, оцветени от надежда и мечти, от исторически стремежи, останали от миналото. Фактите се слели с легенди, митове и химни.
Някъде, не много далеч, дизеловият агрегат на водната система забръмча.
— Според много изследователи, Марко творил в Рим, според други — по-скоро в Александрия или Сирия. Но всички са единодушни, че както Марко, така и неговите читатели се намирали в изгнание, извън родината си, че говорели гръцки и че еврейските традиции не им били особено близки.
— Почти като външни наблюдатели?
Той кимна замислено.
— По един или друг начин. Онези хора търсели корените си. Евангелието на Марко било написано веднага след неуспялото еврейско въстание. Представи си настроенията! Били са отчаяни. Духовете — разбунени! Имали нужда от нова вяра, трябвала им надежда. Като Исус на кръста, и читателите на Марко се чувствали изоставени от своя Бог. По тях плюели и ги унижавали.
— Затова те се обърнали към Марко за утеха?
Той вдишва дима от пурата много навътре и го изпуска, говорейки:
— Марко смятал себе си за вдъхновител. Някой, който можел да обедини евреите около една нова надежда. Много от тях били усетили несправедливостите на римляните върху собствения си гръб.
Приятен бриз преминава през горичката. Той носи със себе си слаби ухания, които за кратко потискат миризмата на ароматизиран тютюн.
— В съгласие с духа на времето той обрисувал Исус като загадъчен, мистичен, божествен. У Марко Исус не е бунтовник, за какъвто са го смятали много хора до въстанието. Той придобил по-дълбоко измерение. Черта, създала онова, което изследователите по история на религията наричат „тайната за Месията“.
— Което означава?
— Хората трябвало да усещат, но не и да разбират кой е той. Той забулва самоличността си. Единствено Исус знае какво трябва да прави. Неговата мисия на Земята не е да прави чудеса. По онова време чудесата са били нещо, което всеки втори мъдрец можел да сътвори. Но само Исус знаел, че той е Божи син. Че е дошъл на Земята, за да страда и да умре. За да спаси човечеството.
129
Масада — крепост, главната резиденция на цар Ирод Велики по време на неговото управление. След описаните в разказа събития, а именно Голямото въстание и падането на Йерусалим, голяма група въстаници (между 900 и 1000 души) избягали към крепостта. След тригодишна обсада, римляните най-накрая превземат крепостните стени, но между тях намират единствено труповете на самоубилите се евреи. Днес крепостта Масада е символ на свободата за всички евреи. — Б.пр.