Много вярващи виждат Библията като нещо, което не може да бъде променено, абсолютна величина. Апокрифните текстове доказват, че библейският канон е създаден от човека, резултат на преценки и избор, на редакции и изключвания.
Редица теолози твърдят, че апокрифните текстове „не разкриват“ друго, освен това колко умело ранната църква е избрала правилните текстове за Новия завет. Всъщност находката от Наг Хамади (www.nag-hammadi.com) показва колко прецизно те са процедирали в работата си по изключване и отхвърляне на текстове, които реално биха могли да намерят място в Новия Завет. Въпреки че апокрифните текстове, естествено, не могат да изключат каквото и да било от Новия завет, те ни представят една алтернативна рамка за разбиране не само на евангелията сами по себе си, но също и на техния избор, неспокойното време и процесите, довели до раждането на библейския канон. Но, в зависимост от теологическите виждания, те могат и да се четат като едно доказателство, че авторитетният канон изглежда е бил резултат от най-добрия избор, исторически и теологически.
Дори и човек да не вярва в божествения Исус, можем с доста голяма сигурност да твърдим, че той е съществувал като историческа фигура (повече за онзи Исус, разглеждан от теологията можете да намерите на интернет страницата: www.jesus-messias.org). В моите очи неговата философия се обобщава в три думи — любов към ближния — достатъчно ценна дори и да не вярваме в догмите за възкресението и опрощаването на греховете.
Мисля, че ще е чудесно, ако „Краят на кръга“, също както „Шифърът на Леонардо“, стимулира читателите да потърсят своите собствени отговори и същевременно да постави под въпрос истините, които са ни били наложени от авторитетите — било от Църквата, професорите или свещениците и, за да бъдем обективни, писателите. Моята амбиция при писането на „Краят на кръга“ бе да създам един провокиращ и малко по-различен развлекателен трилър, който оставя читателя с въпроси, на които никой не може да отговори, но които е важно да бъдат зададени.
През октомври 2004 г. „Дейли Телеграф“ съобщи, че Дан Браун ще бъде съден за плагиатство. От кого? От не кой да е, а от двама от авторите на „Светата кръв и свещеният Граал“ Майкъл Бейджънт и Ричард Лий! „Дейли Телеграф“ цитира Лий: „Причината не е това, че Дан Браун е откраднал определени идеи — това са правили много хора. Но той е използвал цялата структура на изследването ни — целия пъзел, и го е вписал в един фиктивен сюжет“.
Изкушавам се да погледна на делото като на PR-трик от страна на Лий и Бейджънт — несправедливо насочен към Браун. Той ясно е засвидетелствал нужното на „Светата кръв и свещеният Граал“, като в глава 60 има препратка към самата книга — в добавка на една странност в същността на романа: името на героя сър Лий Тийбинг е съставено от фамилията на Ричард Лий, докато Тийбинг е анаграма на фамилията на Бейджънт145. В романа Тийбинг взема от лавицата с книги именно екземпляр на „Светата кръв и Свещеният Граал“ и възхвалява „основополагащите аксиоми“ на автора.
Това не е достатъчно според Лий и Бейджънт, на които им се иска да посегнат към набъбващата сметка на Дан Браун.
Независимо от изхода на евентуалното дело, нямаме основание да считаме, че цялата публичност би навредила в някаква съществена степен на продажбите на който и да е от двата бестселъра. Публичност, нападки и внимание се въртят в един вечен кръг — и се изкушавам да загатна, че това в действителност е един кръг без край.
Том Егеланд
Осло, октомври 2004 г.