Сега четката ми за зъби лежи на покрития с плочки под.
Не е голяма работа. Може да е била камериерката. Може да е бил полъх от полуотворения прозорец. Може да е бил Хенри VIII, възкръснал в облак от пара и сяра.
Вдигам я и я оставям отново на края на мивката, така че камериерката да има удоволствието да я постави в пластмасовата чаша до огледалото.
Не приказките за вещиците, които ядат хора, или за кръвожадните тролове бяха онези, които ме плашеха най-много в детството ми. Беше историята за Маша и трите мечки.
Когато мечките изръмжаваха: „Някой е спал в креватчето ми“, изпадах в бездна от ужас. Мисля, че това се е дължало на прекаления ми респект към неприкосновеността на дома.
Ципът на несесера с тоалетни принадлежности е затворен. Аз винаги го оставям отворен. Така че светкавично да мога да напипам кутийката презервативи (супер тънки, без лубрикант), когато нахлуя посред нощ в хотелската си стая със своя харем от фотомодели и манекенки.
Часът е три и половина следобед. Набирам номера на Грете на стария телефон на хотела. С шайба е.
След като съм го изчакал да позвъни десет пъти, затварям.
Внезапен пристъп на страх ме кара да позвъня на Рогерн. Звучи сякаш съм го събудил. Което най-вероятно е така. Питам дали всичко е наред. Той изгрухтява нещо, което би трябвало да означава „да“. Питам дали сандъкът все още е в безопасност. Той изгрухтява „да“. На заден план се чува някой, който хихика сподавено.
След това позвънявам на Каспър, за да го помоля да проучи дали нещо лошо не се е случило на Грете.
— Откъде звъниш? — пита.
— От Лондон.
Той подсвирва леко в слушалката, звучи като свирката на врящ чайник.
— Бъди внимателен — казва ми.
— Какво имаш предвид?
— В Лондон си заради ковчежето, нали?
— И?
— У вас е имало влизане с взлом.
— Знам.
— О? Така ли. Но можеш ли да познаеш кой е бил?
— Чакай. Откъде знаеш, че е имало влизане с взлом?
— Тъй като оглавяващият Дирекцията за управление на културното наследство, самият Сигюр, беше извикан от полицията и Министерството на външните работи, за да плати гаранцията на his almighty76 Греъм Лайлуърт. — Сухият смях на Каспър звучи като шумоляща хартия.
— Знам, че са били те. Видях ги.
— Но знаеш ли кой е бил с него?
— Да чуем!
— Един от нахлулите с взлом има дипломатически имунитет. Подшушва се, че бил от разузнавателните служби. Британското посолство спретна голям спектакъл. Човек би си помислил, че става въпрос за сигурността на кралството. Това тук стигна чак до върховете, Бьорн! Чак до върховете! Министерството на външните работи се опита да успокои нещата, доколкото може. Какво, по дяволите, са намерили?
Изритвам обувките си, хвърлям се на леглото и разгъвам дългата еднометрова лента хартия с информация за Майкъл Макмълин.
Първо прочитам биография, изложена на базата на ключови думи. Дата и място на раждане не са посочени. Специална стипендия в Оксфорд, където през 1946 година става професор по археология. Гостуващ лектор в Еврейския университет в Йерусалим. Централна фигура в работата по превеждането и тълкуването след откриването на Свитъците от Мъртво море през 1948 година. Председател на Общността за международни изследвания от същото време. Почетен професор при Института „Вайцман“. Председател на Лондонската географска асоциация през 1953 година, на израелското историческо общество през 1959 година. Един от основателите на Общността на британските музеи през 1968 година. Председател на Клуба на лондонските финансисти и банкери през 1969 година.
По-нататък чета статии, извадени от специализирани списания и вестници. Макмълин е участвал в семинари, конгреси и симпозиуми по археология, теология и история по целия свят. Представлявал е Общността за международни изследвания при най-големите археологически разкопки. Чрез ОМИ е финансирал редица проекти. Когато Свитъците от Мъртво море биват открити при Кумран, Макмълин е сред първите повикани западни учени. През годините е действал като посредник в борбата между еврейските и палестинските учени за правото на собственост върху пергаментите, което било поделено между Еврейския университет в Йерусалим и института „Шимър“. Още няколко детайла се открояват в списъка подробни препратки: от 1953 година той е ръководител на Международното сдружение на Плащаницата от Торино, а от 1956 година става член на управителния съвет на института „Шимър“.