Погледнах татко. Той поклати глава.
Животното се приближи още по-близо. Почти не смеехме да дишаме. Бяхме се снижили възможно най-близо до ствола.
Изведнъж лосът тръсна глава.
Направи крачка назад.
Обърна се с подскок.
Тогава дойде изстрелът.
Рязко извъртях глава. Уинчестърът на татко лежеше между нас, долепен до ствола.
Той долепи показалец до устните си.
Лосът падна на колене и се опита да се завлече на безопасно място. Следващият куршум го повали. Той се претърколи настрани. В продължение на няколко ужасяващи секунди той лежеше, риташе и се тресеше.
Някъде надолу от обезлесения участък прозвуча триумфален вик. След това още един.
Понечих да се изправя. Татко обаче ме задържа.
Бяха двама. „Бракониери“, обясни ми татко по-късно. Приближиха се, газейки през папратта и едва покаралите листа. Единият нададе индиански вик.
Спряха пред мъртвото животно. Стояха, поклащайки се, и му се възхищаваха. Единият извади от джоба си малка бутилка, отпи няколко глътки и я подаде на приятеля си. Отстрани на бедрото си имаше дълъг нож в калъф. Освободи ножа и се оригна. Докато приятелят му държеше пластмасова чаша от термос под гърлото на животното, той направи разрез в сънната артерия. Напълниха чашката с кръв. И я смесиха с алкохола от бутилката.
След това пиха.
Като хванаха предните му крака, те преобърнаха лоса по гръб. С едно-единствено дълго движение, единият мъж разпори корема му. С противен, клокочещ звук, той издърпа червата на земята. Метър след метър стоманеносиви черва, от които излизаше пара. След това дойде ред на остатъка от вътрешностите. Вонята достигна на вълни до мен и татко.
Двамата клекнаха. Намериха онова, което търсеха. Топлото сърце. Мъжът с ножа изплези върха на езика си в ъгълчето на устните си и присви съсредоточено очи, докато разрязваше сърцето на две. Сякаш извършваше сложна сърдечна операция. Насред тъмната гора. Той даде на приятеля си едната половина.
След това се заеха да ги изядат.
Прилоша ми. Чувах ги как мляскат. Кръвта течеше по брадите им.
Татко ме придържаше, докато повръщах безшумно.
Те разрязаха животното на части и повлякоха трупа със себе си надолу през поляната, като същевременно викаха и пееха. Когато татко и аз някак си се изправихме на крака, главата на лоса лежеше на земята и ни гледаше втренчено.
Мухите вече бяха на път да предявят претенции върху остатъците. На границата с гората чух ято гарвани.
Има хора, които смятат, че ставаш вегетарианец, за да се правиш на интересен. Може и да е така. Разбира се, мнозина никога не са имали избор. Били са принудени да убиват. От жаждата за кръв. Но не и аз.
2.
Грете не е вкъщи.
Не съм и очаквал нещо друго. И все пак от пет минути стоя долу на улицата и милвам звънеца й с надеждата, че домофонът внезапно ще застене. Или че тя ще се появи иззад ъгъла с едно изненадано „Здрасти, Лилебьорн!“ и с пазарска чанта след покупки в „Рема 1000“96.
Трамваят от Фрогнер издрънчава покрай мен, стенещ, подобен на купчина скрап. Не преувеличавам, не съм далеч от истината за външния му вид. Над мен, на гранитната козирка, похотлив сатир се търкаля с нимфа. Мотивът ми напомня за Даян и мен.
Вчерашният ден е като изваден от филм, който едва-едва помниш. Почти като сън. Не съвсем реален. Опитвам се да си припомня задъханото бягство към Хийтроу, полета към вкъщи, дългото пътуване с Бола от Гардермуен до къщата на баба при фиорда. Но не успявам напълно да възстановя рода на картините.
Стигнахме до къщата рано вечерта. Езерото се стелеше спокойно. В таванската ми стая, сред книгите за момчетата Харди и седмичниците, и раздърпаните издания на Де Бесте от 1969 година, сред мириса на затоплен от слънцето прах, ние се любихме лятно-сладко и буйно. По-късно вечерта тя извади копринените си въженца и поиска да я вържа и да го направим отново. Малко по-грубо. Продължихме така известно време. Накрая освободих Даян и оставих копринените въженца да висят от четирите колони на леглото.
През нощта се събудих, защото я чух, че плаче. Попитах какво не е наред. Но тя отговори, че не е нещо, за което да се безпокоя. Лежах и слушах дишането й в топлия мрак на нощта.
Една стара жена, кретаща по тротоара, е впила поглед в мен. Спира и оставя торбите си.