— Дамата на рецепцията ме помисли за теб — казвам.
— Лена? — изчуруликва Тоштайн на северен диалект. — Тя прави каквото може.
Тоштайн и аз се запознахме на курс за албиноси преди 15 години. След това поддържахме контакти. Донякъде. Понякога ми идваше на гости вкъщи. Аз съм се отбивал в работата му няколко пъти през последните години. Той започна работа в „PC!“ като един вид момче за всичко, по програма на осигурителната каса. След това стана журналист и получи своя собствена „техническа“ колона — „@внеш @вис“. Показвал ми е свои статии. Не разбрах и дума. Сега той е технически редактор. Аз разбирам още по-малко и отпреди, ако това изобщо е възможно.
— Я виж, я виж… Хард дискът ти ли отказа? — пита той.
Чувствам се като някой алчен роднина, който е дошъл да посети умиращата си леля. Всеки път, когато потърся Тоштайн, то е, защото имам проблеми с компютъра си.
— Имам нужда от малко помощ — признавам си.
— При условие, че ти си този, който пита, предполагам, че е повече от малко — смее се той.
— Можеш ли да ми помогнеш да намеря нещо в интернет?
— Разбира се! Какво?
Подавам му лист хартия, където съм направил списък с ключови думи:
„Йоанитите
ОМИ
Институтът Шимър
Майкъл Макмълин
Манастирът «Верне»
Варна
Рен льо Шато
Беранже Соние
Свитъците от Мъртво море
Манастирът на Светия кръст
Плащаницата от Торино
Ръкописът Q
Наг Хамади“
— Уау! — възкликва той. — Сигурен ли си, че е само това?
— Много ли е? Някои от думите трябва сигурно да се преведат на английски. Например Dead Sea Scrolls и The Shroud of Turin.
— Уау!
— Не ми трябват веднага — казвам.
— Дай ми за всеки случай един час!
Не съм сигурен дали го казва сериозно или е саркастичен.
— За мен ще е удобно да получа отговорите и утре.
— Коя търсачка предпочиташ да използвам?
Правя се, че обмислям въпроса. Честно казано, не го разбирам.
— Yahoo? AltaVista? Kvasir? Excite? HotBot? MetaCrawIei? — уточнява той.
— Ъ?
— Разбирам, разбирам — ухилва се. — Искаш ли първите пет резултата от всяко търсене? Като URL?
— Уф? Можеш ли да ми направиш разпечатки?
— На хартия? — извиква той.
— Ако може.
Той повдига очи към небето.
— Бьорн, Бьорн, Бьорн… Още ли не си проумял, че обществото, в което живеем, може и без хартия? Ако само пожелаем. А ние желаем! Помисли за дърветата!
— Знам. Но се противопоставям, колкото мога.
— Нека тогава копирам страниците на дискета.
— Тоштайн, бих искал да получа разпечатки. Освен това някой е задигнал хард диска ми.
— Хартия! — изрича презрително. Сякаш смята хартията за носител, също толкова голяма отживелица колкото и клинописното писмо и папирусите. Вероятно има право. — Задигнал ти е хард диска? — пита бързо и учудено, но отговорът не го интересува.
Преди да си тръгна, вземам телефона на Лена, за да позвъня на Даян. Лена ме зяпа объркано, докато стоя и слушам звъненето в слушалката. Зад солариумно кафявото, фон дьо тена и ружа забелязвам лека руменина, когато разбира, че аз всъщност не съм Тоштайн.
Даян не отговаря.
6.
На път към къщата при фиорда скривам ковчежето на последното място на този свят, където на някого би му хрумнало да го търси. Доволен съм от собствената си изобретателност. Чувството ми дава най-малкото поне усещане за надмощие.
Бризът, появяващ се на свечеряване, изпълва Бола с нежното и солено ухание на късно лято. Спускам се по коловозите на страничния път към бабината къща. Градините са обсипани с готови да презреят сливи и вишни. Фиордът се полюшва сребърно блестящ и приспивен между дърветата. Младежите крещят долу край вълнолома. Малка яхта е пуснала котва на няколко хвърлея от дъската за съобщения на спасителната служба. Хидропланът хвърля сенки върху голите скали.
Паркирам Бола непосредствено до кривия смърч в края на пътя и бодро извиквам Даян. Вратата на къщата стои отворена. Покривката на масата, която е на терасата, се вее на вятъра.
Когато я оставих рано сутринта, тя спеше с полуотворена уста и коса върху лицето. Сърце не ми даде да я събудя. Въздухът бе хладен, стъклата на прозорците запотени. Придърпах нагоре завивката по голото й тяло, целунах я по бузата и поместих косата от лицето й. Преди да потегля към Осло, написах къде съм на бележка, която оставих под чашата с вода на нощното шкафче. До My Angel101, подписано с Your Prince102. Не сме ли сладки?