В този оазис са избрали да разположат института „Шимър“. Не ме питайте защо. По-далеч от хората трудно би могъл да отидеш.
Но пък получаваш спокойна работна атмосфера.
Институтът е поразяващо доказателство за това как хората винаги ще се стремят да обединят древното с хипермодерното. С променлив успех. Преди седем столетия монасите са разположили своя манастир насред оазиса. Здание, издигнато с камъни от пустинята, изсечени с геометрическа прецизност, издялани и напаснати, и подредени в един комплекс от килии, коридори и зали. Едно убежище за религиозни размишления и вглъбяване. Около този вековен манастир в пустинята през първата половина на 70-те години на миналия век архитекти и инженери построяват мастодонт от стъкло, огледало и алуминий. Крясък на съвремието насред безвремието. Сградата на института не се издига нависоко, а се разстила, подобно на нещо, набъбващо и растящо, което проблясва и премигва на слънцето.
2.
Bjorn! My friend! Welcome!109
Автобусът зави около разточително засадената градина, спря и изпусна въздух след дългото пътуване.
Той стои и чака на павирания тротоар пред рецепцията на института. Малък и дебел е, очите му са будни и топли, има голо теме и кръгли бузи и само да беше облечен в монашески одежди, щеше да изглежда като истинска пародия на монах.
Името му е Питър Леви.
Институтът „Шимър“ е изследователски център, който привлича студенти и учени от целия свят. Можеш да наемеш стая в хотела на института за седмици или месеци, докато същевременно си се заровил в богатата му библиотека. В отделно крило се реставрират ръкописи и тълкуват думи, свързани с пергаменти или папируси отпреди хиляди години. Блажена смесица от теолози, историци, лингвисти, палеографи, философи, археолози и етнолози. Всички те искат да хвърлят разяснителна светлината върху миналото.
Питър Леви ме посреща с въодушевление, което ме кара да се чувствам сякаш ме е взел за някого другиго. Но още веднъж той възкликва „Биорн!“, стисва ми ръката, докато ме гледа в очите, и се усмихва широко.
— Добре дошли при нас! Надявам се да можем да сме ви от полза! — Той говори английски със силен акцент и завалено „р“.
Говорили сме вече веднъж. Преди два дни. Позвъних му от апартамента на Тоштайн Авнер, след като бях избягал от Макмълин. Тогава той беше само едно име върху писмото с покана от института. Просто едно име, случаен човек за връзка. Ще ми бъде гид и наставник. На всеки новопристигнал му бива разпределен наставник, живеещ в института. Но Питър Леви се държи сякаш ние двамата сме стари бойни другари, които са се спасили взаимно в окопите, докато снарядите са профучавали над главите ни и ипритът110 се е стелел, гъст като каша, докато ние братски сме си делили единствения противогаз. Който пропускал.
Не знам дали да му имам доверие. Но го харесвам. Настоява да носи куфара ми, който шофьорът е извадил от търбуха на автобуса. С лявата си ръка на рамото ми Питър ме въвежда в рецепцията, където вземаме магнитна карта за мен и ме регистрират:
ИМЕ: Бьорн Белтьо
СТЕПЕН: научен асистент/археолог
ПРОИЗХОД (ГРАД/ДЪРЖАВА): Осло, Норвегия
АКАДЕМИЧНА ИНСТИТУЦИЯ: Университет в Осло
СПЕЦИАЛНОСТ: археология
ЦЕЛ НА ПОСЕЩЕНИЕТО: изследователска дейност.
Питър ме завежда до стаята ми, номер 207, която се намира в отделно крило и която изглежда като стая в „Холидей Ин“111. Тук той ме оставя сам да „изчакам душата да настигне тялото след пътуването“. Разопаковам куфара и закачвам дрехите си в гардероба. С въздишка, дължаща се по-скоро на изтощение, отколкото на отегчение, сядам на малкото зелено канапе. В скута си държа всички разпечатки, дадени ми от Тоштайн Авнер.
Свършил е доста работа. Въз основа на ключовите думи и имената, които му дадох, той се е разтърсил из интернет и е разпечатил всички страници, съдържащи информацията, която търся. Сведения, в които ми е трудно да намеря някаква логическа връзка. Като например това, че за рицарите хоспиталиери е намерил 30 резултата с търсачката AltaVista, но 17 с MetaCrawler. Исторически и псевдонаучни интернет страници, посветени на хоспиталиери, масони и херметически секти. Прелиствам разпечатките с нетърпеливо раздразнение. Не знам какво търся и съм бомбардиран с информация, от която нямам нужда.
Не съм прав да насочвам раздразнението си към Тоштайн. Той свърши това, за което го помолих. Това, което проклинам, е собственото си безсилие.
110
Иприт — силно летлива, безцветна маслообразна течност, бойно отровно вещество с неприятна миризма на горчица или чесън (среща се и наименованието горчичен газ). — Б.пр.