Лион бе убеден, че новата музика може да бъде впрегната като сила за постигането на социални промени. Огънят все още гореше. Публиката просто трябваше да се осъзнае и да промени коренно нещата. А пък някой трябваше да покаже пътя на музикантите. Май излизаше, че всичко трябва да се промени.
Повечето от новите групи не я разбираха тази работа. Всички те мечтаеха за старите познати неща — сексуална свобода, неограничено количество бял прашец за смъркане и по възможност да се пльоснат с все ролс-ройса в плувния басейн. Мислеха си, че антинацизмът е някое готино ново име, което да пробутат по време на интервютата като част от обичайните надувки, но истината бе, че са празноглави и кухи също като Мик Джагър през шейсетте, когато си бе направил труд да се включи в демонстрацията против войната във Виетнам и придружи недоволните чак до Гроувнър Скуеър.
Лион обаче знаеше, че всичко това е истинско. Лейбъристкото правителство нямаше да властва вечно. Министър-председателят Джим Калахан нямаше да се задържи още дълго. Какво щеше да стане тогава? Сигурно щяха да започнат сблъсъци по улиците, реши Лион. Борба. Гражданско недоволство. Нови размирици. Прочетете си учебниците по история, помисли си той. Попитайте певеца Дж. П. Тейлър, защитник на природната среда. Не виждате ли какво ще се случи, когато центърът е прекалено слаб, за да издържи? Всеки ден ще има по един нов Луишам.
А когато всичко приключеше, от пепелищата щеше да се надигне един по-добър свят, в който расизмът щеше да бъде смачкан, а косата на Лион щеше да му се подчинява.
3.
— Да знаеш, че Даг Уд е оборудван като Ред Ръм — заяви Тери. — Когато го извади, му е като — абе, не знам — като индийски змиеукротител… или като моряк с въже… нали се сещаш, трябва да го развие.
Това бе един от най-свежите моменти на тази работа, помисли си Тери. Връщаш се вкъщи и започваш да разправяш на приятелите си какво е станало, пробутваш им всички пикантерии, които няма начин да публикуваш в списанията, дето се продават по будките. Много си падаше по тази част. Погледна кацналата на бюрото му Мисти и тя се усмихна окуражително. А той умееше да разказва.
— А ти сигурен ли си, че е като Ред Ръм? — полюбопитства Лион, притеснен от присъствието на Мисти. Съвсем наскоро се бе научил да не се изчервява в нейно присъствие. Беше седнал на своето бюро, придърпал колене под брадичката, усмихнат, докато Тери крачеше из сбутания им офис, протегнал ръце също като рибар, който показва какво парче му се е изплъзнало. — Сигурен ли си, че не е бил надарен като Аркъл?
— Какво е Ред Ръм? — попита Рей, докато се въртеше на стола и се опитваше да се справи с касетофона, лицето му скрито от разстлалата се пред очите му коса.
— Известен състезателен кон — обясни Лион. — Печелил е много пъти „Гранд Нашънъл“2. Въпреки че е надарен като Даг Уд.
— Със сигурност е като Ред Ръм — настоя Тери. — Огледах го добре. Бяхме застанали на страшна светлина, честно. Само двамата с Даг, посред нощ. Та той ме пита как е в Лондон — дали бандите стават, как ще го приеме публиката — и в този момент един фолксваген костенурка спира на червена светлина и Даг си го изкара — по-точно казано, разви го — и… абе, изпика се върху костенурката с огромната си висулка. — Тери поклати глава. Все още не можеше да повярва. Безобразната постъпка беше извършена толкова непукистки, толкова естествено, че той и до този момент не можеше да разбере дали Даг го бе направил, за да го шокира, или просто си беше дивак. — Никога няма да забравя изражението на лицето на шофьора в костенурката.
Мисти се смъкна от бюрото на Тери, помаха им с ръка за довиждане и излезе от офиса на момчетата с крива усмивка и многозначително извити вежди, също като съпруга от двайсет и пет години, на която разказът й е допаднал, но го е чувала неведнъж: как Даг смъркал кокаин, докато и от ушите му рукнела кръв, как Даг докарал до сълзи една репортерка на Флийт Стрийт, как Даг се чукал с по две мераклийки, когато гаджето му заминало нанякъде. Някои от изцепките на Даг караха Тери да се чувства неловко — жестокостта, безкрайните изневери, които му идваха отвътре, изборът на наркотици, — всички в Лондон под двайсет и пет бяха уверени, че кокаинът е задължителен също като модерните къси щръкнали коси. Даг бе същият като всички други рок звезди, с които Тери се бе запознал — невероятен сваляч.
2
„Гранд Нашънъл“ — най-голямото в света състезание за конни надбягвания с препятствия. — Б.пр.