Този свят има нужда от убийци?
За да го спасят от други убийци! — беше казала Одил Верахтен.
Загадка.
Дейвид Уейвърли, външен министър, Великобритания.
Джошуа Ейпълтън Четвърти, сенатор, Конгрес на САЩ.
Дали те също бяха само посланици на привършване? Или бяха нещо друго? Дали всеки носеше знака на издълбания син кръг на гърдите си? Имаше ли и Скози? И ако всеки имаше, или ако Скози имаше, беше ли тази неестествена бенка знак на мистичната разлика, за която Одил Верахтен си мислеше, че беше, или това също беше нещо друго? Може би символ на наближаващия край? Защото на Василий му хрумна, че където и да се появеше тази марка, смъртта идваше с нея.
Скофийлд търсеше в Англия. Същият Беоулф Агейт, за когото някой от Матарезе беше докладвал, че е убит в Рок Крий парк. Кой беше този някой и защо беше докладвал тази лъжа? Като че ли този човек — или хора — искаха Скофийлд да бъде отстранен, извън обсега на убийците на Матарезе. Но защо?
Ти спомена за пастира. Той знае! Съмняваш ли се?
Пастирът. Овчарчето.
Загадка.
Талеников постави чая върху таблата пред себе си, лакътят му лежеше на седалката до неговия спътник. Бизнесменът от Есен беше заспал, ръката му се беше пресегнала извън седалката. Василий тъкмо смяташе да я премести, когато погледът му попадна върху прегънатия вестник, поставен в скута на германеца.
Снимката гледаше право в него и той спря да диша, острите болезнени удари се върнаха в гърдите му.
Усмихващото се, внимателно лице беше на Хайнрих Касел. Заглавието над снимката, изписано с дебели букви, крещеше: „ADVOKAT MORD“
Талеников се пресегна и взе вестника, болката се усили когато прочете:
„Хайнрих Касел, един от най-известните адвокати в Есен, снощи беше намерен убит в колата пред жилището си. Властите нарекоха убийството брутално и сензационно. Касел беше намерен удушен, с многобройни рани по главата и белези по лицето и цялото тяло. Странна особеност на убийството са разкъсаните горни дрехи на жертвата, в зоната на гърдите на които е бил нарисуван тъмносин кръг. Боята е била влажна, когато тялото е намерено, малко след полунощ.“
Пер ностро сирколо!
Василий затвори очи. Той беше произнесъл смъртната присъда на Касел, заедно с името Ворошин. Тя беше изпълнена.
Част трета
1.
Скофийлд? Мъжът със сивото лице беше озадачен, името беше изречено след реакция на шок.
Брей побягна сред тълпите на лондонското метро към изхода на „Черинг Крос“. То се случи; щеше да се случи рано или късно. Нямаше шапка, която да може да прикрие едно лице, ако тренираните очи видеха това лице, и нямаше необикновено облекло, което да подведе един професионалист, след като лицето беше белязано.
Току-що го бяха забелязали, мъжът, който го идентифицира, и който без съмнение сега тичаше към най-близкия телефон — беше агент ветеран на ЦРУ, работещ в американското посолство на Гросвънър скуеър. Скофийлд го познаваше бегло; бяха обядвали един-два пъти в „Гвинеята“, бяха се засичали на две или три конференции, които неизбежно бяха свиквани, преди „Консулски операции“ да навлязат на територии, които Компанията19 считаше за нейна лична собственост. Никакви близки отношения, само хладни разговори. Мъжът беше борец за запазване на традициите в ЦРУ, а Беоулф Агейт ги беше нарушавал твърде место.
По дяволите! След минути американската мрежа в Лондон щеше да бъде вдигната по тревога. След броени часове всички мъже и жени, всички платени информатори щяха да плъзнат из града, за да го търсят. Можеше да се предположи, че дори британците щяха да бъдат повикани на помощ, но това беше малко вероятно. Онези във Вашингтон, които искаха Брендън Алън Скофийлд, го искаха мъртъв, не им беше необходимо да го разпитват, а това не беше стилът на англичаните. Не, британците щяха да бъдат избягвани.
Брей разчиташе на това. Имаше един човек, на когото той беше помогнал преди няколко години, при обстоятелства, които имаха малко общо с тяхната професия, но това бе позволило на англичанина да остане в британското разузнаване. И не само да остане, но и да се издигне до един значително отговорен пост.
Роджър Саймъндс беше пропилял две хиляди лири от фондовете на МИ-620 на масите в казиното на Льо Амбасадор. Брей беше прехвърлил сумата от една от своите сметки. Парите не бяха върнати, не защото Саймъндс се беше измъкнал, а защото Скофийлд не се бе появявал на пътя му. В тяхната работа никога не се оставяше следващ адрес.