Започнаха да пътуват през нощта, тихи преходи с изключение на трополенето на фургоните и тежкото дишане и хриптенето на животните. Странен отряд от побелели старци под лунната светлина с гъст слой от прах по мустаците и веждите. Те се придвижваха нататък, звездите се сблъскваха една в друга, чертаеха дъги върху небесната твърд и гаснеха отвъд мастиленочерните планини. Малко по малко опознаха нощните небеса. Западните им очи различаваха по-добре геометричните конструкции, отколкото имената, дадени от древните. Привързани за Полярната звезда, те заобикаляха Голямата мечка, докато Орион се издигаше на югозапад като огромно електрическо хвърчило. Пясъците се синееха под лунната светлина и железните обръчи на колелетата на фургоните се въртяха и блещукаха между силуетите на ездачите, клатушкайки се болезнено и смътно напомняйки за елегантни астролаби42, а излъсканите копита на конете падаха едно след друго върху повърхността на пустинята, премигвайки като безбройни очи. Виждаха бури толкова далечни, че грохотът им не се чуваше; проблесна беззвучната мълния, подобна на сложна диаграма, и тънкият черен гръбнак на планинската верига потрепна за кратко и отново потъна в мрака. Зърваха табуни диви коне, които препускаха в равнината, тъпчейки сенките си в нощта и оставяйки под лунната светлина облаци прах, подобни на пара — едва забележима бледа следа от тяхната поява.
През цялата нощ вятърът духаше и от ситния прах зъбите им скърцаха. Пясък навсякъде, песъчинки във всичко, което ядяха. На сутринта слънцето с цвят на урина се издигаше забулено сред талазите от прах над един смътен свят без очертание и форма. Животните губеха сили. Направиха си лагер без вода и огньове и окаяните дребни кончета се скупчиха едно до друго, скимтейки като кучета.
Тази нощ яздеха през дива наелектризирана местност, където странни светлосини пламъчета пробягваха по метала от сбруята на конете, колелетата на фургоните се въртяха в обръчи от огън и малки бледосини светлини се настаняваха за кратко по ушите на конете и брадите на мъжете. Цяла нощ разсеяни светкавици, идващи неизвестно откъде, потрепваха на запад отвъд полунощните буреносни облаци, превръщайки далечната пустиня в синкав ден; планините на фона на внезапно очерталата се линия на хоризонта изглеждаха сковани, черни и мъртвешки бледи като земя от някакъв друг порядък, чиято геология не е от камък, а от страх.
Гръмотевиците се приближаваха от югозапад и светкавиците осветяваха цялата пустиня около тях, синя и гола, огромни ехтящи простори, изтръгнати от абсолютната нощ, като някакво призовано демонично царство или изменчива страна, от която с идването на деня нямаше да остане нито следа, нито дим, нито развалини, все едно е била видяна в неспокоен сън.
Те спряха в тъмното, за да могат животните да си починат, и няколко души сложиха пушките си във фургоните от страх да не привлекат мълния, а един мъж на име Хейуърд се помоли за дъжд.
Всемогъщи Боже, поде той, ако това някак си се вмества в твоя божествен план, можеш ли да ни изпратиш малко дъжд тук долу?
Да се помолим, извика някой и, коленичейки, издигна глас сред тътена от гръмотевиците и вятъра: Господи, ние сме изсъхнали като пастърма тук долу. Само няколко капки дъжд за старите момчета тук в прерията, които са толкова далече от дома.
Амин, казаха те, хващайки поводите на конете си и отново тръгвайки на път.
След по-малко от час вятърът захладня и от бурния мрак започнаха да падат капки с големината на грозде. Усещаха във въздуха миризмата на мокрите камъни и сладостния мирис на мокрите животни и мократа кожа. Ездачите продължиха нататък.
42
Астролаб, астрономически уред, открит в древността, за измерване на положението на звездите. — Б.пр.