От съседната пейка, на която се беше излегнал Агрипа, се чу сумтене.
- Маймунякът се събужда! - радостно възкликна Меценат.
- Има ли да добави нещо нашият осолен приятел? Какво ново от флота?
Агрипа беше скроен по различни размери от селяните и пейката стенеше и се огъваше под масивното му тяло. Докато се размърдваше, изгуби равновесие и едва успя да се задържи, опрял мускулеста ръка в земята. Надигна се с въздишка и изгледа кръвнишки Меценат, после се наведе напред и опря лакти върху голите си колене.
Не можах да заспя от вашето кудкудякане.
- Собственото ти хъркане те нарича лъжец, макар че аз не бих го направил отвърна Меценат, докато приемаше поредната пълна чаша.
Агрипа разтърка лице и почеса къдравата си черна брада, която беше отгледал през последните седмици.
- Така че ще кажа само едно, преди да си намеря по-удобно и по-тихо местенце за сън - с прозявка продължи той. - След нас няма да се появи друга империя, защото сме достатъчно богати, за да издържим срещу всяко ново племе или държава. Плащаме на стотици хиляди, даже на милиони мъже с мечове и копия по всичките ни земи. Кой може да се изправи срещу нас, без цялата мощ на Цезар да се стовари отгоре му?
- При теб всичко винаги опира само до пари, нали, Агрипа? - отвърна Меценат и очите му проблеснаха закачливо. Харесваше му да дразни здравеняка и двамата го знаеха много добре.
- Още мислиш като син на търговец. Не съм изненадан, разбира се. Това е в кръвта ти и просто не можеш да се сдържиш, но макар Рим да е пълен с търговци, неговото бъдеще и съдбата му се решават не от тях, а от благородните класи.
Агрипа изсумтя. Вечерта ставаше хладна и той разтърка голите си ръце.
- Самият ти каза, че благородният човек би прекарал живота си в развлечения, вино и красиви жени - посочи той.
- Значи си слушал? Не знам как си успял да го направиш покрай ужасното си хъркане. Рядък талант си, да знаеш.
Агрипа се ухили и белите му зъби лъснаха на фона на черната брада.
- Бъди благодарен за произхода ми, Меценате. Мъже като баща ми са построили Рим и са го направили силен. А мъже като теб яздят красиви кончета и изнасят впечатляващи речи, както някога са правели Аристотел и Сократ на агората.
- Понякога забравям, че си образован, Агрипа. Всеки път, когато те погледна, нещо в теб ми говори за безпросветен селяк.
- А пък нещо в теб ми казва, че най-много си падаш по компанията на мъже.
Октавиан изстена, когато чу заяждането. Главата му се въртеше и беше изгубил представа за времето.
Хайде се усмирете и двамата. Мисля, че изядохме и изпихме всички зимни запаси на тези хора. Извинете се и ми помогнете да се справим с още една кана.
Меценат повдигна вежди.
- Ама ти още ли си буден? Не забравяй, че ми дължиш един ауреус[5], ако заспиш или повърнеш преди мен. Аз лично се чувствам много свеж.
Октавиан го изгледа продължително в очите и накрая Меценат изсумтя и отстъпи.
- Добре, Октавиане. Извинявам се за предположението си, че черепът на Агрипа може да намери призванието си като таран.
- Не си казвал подобно нещо - отвърна Октавиан.
- Но си го мислех - защити се Меценат.
- А ти, Агрипа? Ще бъдеш ли също толкова благороден?
- Мъча се да достигна нивото му, Октавиане, но щом искаш, извинявам се, че казах, че няма да спечели толкова, колкото си мисли, като се продава на час.
Меценат се разсмя, но в следващия момент пребледня и се извърна, за да изпразни съдържанието на стомаха си. Една от стариците промърмори нещо, което той така и не схвана.