Халид не видя нищо от това. Всеки миг очакваше да престане да усеща каквото и да било. Очите му бяха стиснати толкова плътно, че по вътрешната страна на тъмните му клепачи танцуваха петна фантомна светлина. Но той лежеше неподвижно в канавката на Грейт Ръсел Стрийт. Нищо в жизнения му опит не го беше подготвило за подобен ужас, но дори докато смъртта го търсеше, Халид се изуми на спокойствието си.
И после стрелбата спря така внезапно, както бе започнала. Полицаите на барикадата убиха и последните двама атакуващи терористи само на десетина метра от Худари. Единият бе повален от куршум в лявото око, а другият бе разкъсан на две от откос, изстрелян от млад агент на специалните части. Сцената бе заснета от камери и фотоапарати. Тънката струя дъждовна вода в канавката, носеща листа и парченца бетон, изми прахоляка и мръсотията от лицето на Халид. Хладината го накара да изохка, но не от страх или болка, а от благословеното облекчение, че е жив.
Полицейски сирени пронизаха настъпилата след престрелката тишина. Към местопроизшествието потеглиха линейки, още полицаи и репортери, и други хора. Халид продължаваше да лежи в канавката. Дъждът барабанеше по гърба му и се стичаше във врата. Най-после се опита да стане едва когато някой се приближи и възкликна:
— Боже Господи.
Худари успя да се надигне само няколко сантиметра и в следващия миг почувства силна, пронизваща болка. Беше ранен много по-сериозно, отколкото мислеше.
— Жив е — извика гласът. — Веднага доведете лекар.
По рамото го докосна сигурна, здрава ръка и Халид изохка.
— Ще се оправиш — добави гласът колкото е възможно по-окуражително при вида на толкова много кръв. — Тялото ти е надупчено, но ще оцелееш.
— Имаш ли представа кой е той? — обърна се лекарят към полицая, когато започна да преглежда Халид.
— Да. Най-големият късметлия, когото съм виждал.
Хасан бен Руфти зашлеви с всичка сила изправилия се пред него мъж. Ударът беше силен, но тлъстините, обгръщащи ръката му, не и позволиха да замахне естествено и дебелото му тяло пое по-голямата част от мощта. Последвалият удар с опакото на дланта беше много по-резултатен, особено когато диамантеният му пръстен одра ивица кожа от лицето на мъжа. Доволен от появата на кръв, Руфти го зашлеви отново. Този път тлъстият му пръст се закачи в острия ръб на масата и се разкървави. Той изруга и го засмука ожесточено, сякаш се страхуваше, че ще изгуби някое хранително вещество заедно с капките кръв, бликащи от раната.
— Винаги съм бил обграден от тъпаци — жаловито извика Руфти на двамата мъже, застанали зад човека, който трепереше от страх за участта си. Той извади пръста си от устата, за да изяде намазаната с хайвер хапка, а после отново го налапа и продължи да говори. — Толкова ли е трудно да изстреляш ракета по неподвижна мишена? Беше ти казано да стреляш веднага щом колата спре, но ти реши да изчакаш достатъчно дълго, за да позволиш на Худари на избяга.
— Но, моля те. Шофьорът ми беше като брат. Сигурно знаеш това — изхлипа коленичилият на земята кюрдски борец за свобода.
— Дадох на организацията ти един милион долара срещу смъртта на един-единствен човек, а ти ми казваш, че не си готов да се жертваш за вашата кауза? Шофьорът трябваше да умре. И двамата знаехте това. Той трябваше да застреля Худари и после да умре в експлозията от ракетата. Мъченичеството беше ключът за операцията. В името на Аллах и Пророка, как очакваш да подкрепим каузата ви, когато никой не знае кои сте? — Дебелите устни на Руфти мляснаха неприлично от гняв и разочарование. — Знаеш ли, че на английски само с малка промяна в правописа кюрд означава вид сирене?7 С такова име народът ти вече се е превърнал в посмешище. Кюрдска държава. Звучи като страна на дойни крави и производители на сирена.
Руфти погледна часовника си, който имаше специална каишка, за да обхване дебелата му китка.
— След десет минути Би Би Си ще получат писмо, в което се заявява, че атаката тази вечер е дело на твоята организация „Обединен Кюрдистан“, и нападенията ще продължат, докато не бъдат изпълнени исканията ви за независима държава. След този провал обаче светът ще си каже: „Давайте, атакувайте. Седем мъртви кюрди и само няколко дупки в бетона. Скоро няма да ви останат борци, затова, моля ви, изпратете ги тук.“ — Руфти продължи да излива гнева си. Надиплената му гуша се тресеше. — Сделката ни беше пари срещу убийството на Халид Худари. Знам, че си тъп и не разбираш какво означава смъртта му за мен, но не се тръшкай в краката ми и недей да хленчиш как в последния момент си се разколебал.