Луси лежеше безчувствена на земята, без да съзнава чудодейното си избавление. Баща й също бе в пълно вцепенение — тъй бързо и неочаквано неизбежната смърт се бе сменила с пълна безопасност. Дори мъртво животното вдъхваше страх и сър Уилям, скован го гледаше със смътна почуда, която му попречи да проумее ясно какво бе станало. Това, което стана, за него бе обвито в мъгла и той навярно би помислил, че гръм е поразил животното, ако не беше забелязал в този миг сред клоните човека с къса пушка, наричана още мускетон.
Това накара лорд-пазителят да се опомни и като погледна дъщеря си, той видя, че тя има нужда от незабавна помощ. Затова реши да извика стрелеца, когото сметна за някой от своите горски пазачи, и да му повери мис Аштън, а сам да отиде да търси хора. Ловецът приближи и сър Уилям видя пред себе си един напълно непознат човек, но беше твърде развълнуван и угрижен, за да обърне внимание на този факт. Непознатият бе доста по-млад и по-силен от него, затова лорд-пазителят без дълги обяснения помоли избавителя си да отнесе дъщеря му до близкия извор, а самият той пое обратно към хижата на Алис, за да поиска помощ.
Младежът, на чиято намеса лорд-пазителят и дъщеря му дължаха своето спасение, очевидно не би искал да остави незавършено доброто дело. Той взе Луси на ръце и я понесе сред гората по пътечките, които очевидно познаваше добре; стигна до извора, от който бликаше кристално чиста вода, и внимателно положи на земята скъпоценния товар. Някога при този извор е имало готски каптаж, но сега от него бяха останали само развалини; сводът му бе рухнал и се бе разтрошил, купелът — също, и водата струеше направо от земята, пробивайки си път сред останките на разрушената скулптура и обраслите с мъх камъни, които преграждаха пътя й.
За този извор както и за всяко друго по-забележително място в Шотландия съществува легенда, разкриваща причината, поради която то се ползува с особена почит. Разказват, че един от лордовете Рейвънсууд, като бил на лов из този край, срещнал на извора прекрасна девойка, която подобно на нимфата Егерия пленила сърцето на този феодален Нума31. Те започнали да се срещат на извора и винаги по залез слънце. Очарованието на ума й довършило победата, започната от красотата й, а тайнствеността придавала неизразима прелест на тези романтични срещи. И тъй като девойката винаги се появявала и се изгубвала край извора, възлюбеният й решил, че между нея и водата има странна връзка. Хубавицата държала да се спазват няколко условия, също много загадъчни: влюбените се срещали само веднъж в седмицата, винаги в петък и се разделяли веднага щом камбаната на параклиса, който тогава се намирал недалеч в близката гора, а сега вече отдавна е разрушен, удари за вечерня. На изповед барон Рейвънсууд поверил на отшелника тайната на необикновената си любов и отец Закари тозчас достигнал до съвсем естествения и безспорен извод, че духовният му син е попаднал в мрежите на нечестивия и че гибел заплашва не само тленното му тяло, но и самата му душа. Той употребил всичката сила на монашеското си красноречие, за да накара барона да повярва в заплашващата го опасност и в най-страшни краски описал истинския образ на възхитителната наяда32, която обявил без колебание за изчадие на дявола. Влюбеният барон го слушал с упорито недоверие и само за да се отърве от настойчивите изисквания на отшелника, се съгласил да подложи на изпитание любимата си; както предлага отец Закари, така да бъде: идния петък камбаната за вечерня ще удари половин час по-късно от обикновено. Монахът уверявал (и в потвърждение на мнението си цитирал „Malieus Maleficarum“ — Sprengerus, Rernigius33 и други авторитети по демонология), че с помощта на тази хитрост злият дух ще е принуден да остане на земята по-дълго от определения срок, ще приеме истинския си вид и като се представи пред уплашения барон в лика си на изчадие на ада, ще се изгуби, обвит в серни пламъци. Реймънд Рейвънсууд приел да осъществи плана на отец Закари с известно любопитство, макар да бил убеден, че очакванията няма да се оправдаят.
В уречения час влюбените пак се срещнали на извора, но този път останали по-дълго от друг път, защото отшелникът умишлено закъснял да удари камбаната. Нищо не се променило във външността на нимфата, но веднага щом забелязала по удължилите се сенки, че е отминал часът на вечернята, тя се изтръгнала от прегръдките на Реймънд и с отчаян писък, прощавайки се завинаги с него, се гмурнала в извора. На повърхността на водата изплували окървавени мехури и нещастният барон се убедил, че настойчивото му любопитство е станало причина за смъртта на това пленително и тайнствено същество. Угризенията на съвестта и тъгата по прелестната му любима били заслужено наказание през целия му кратък по-сетнешен живот, който угаснал няколко месеца по-късно в битката при Флодън34. Но преди да потегли за бойното поле, той в памет на наядата решил да запази извора — където, изглежда, още витаел нейният дух — от оскверняване и издигнал над него малката сводеста постройка, от която сега са останали само развалини. Казват, че оттогава домът Рейвънсууд започнал да запада.
31
Според римската митология Егерия е нимфа на изворите; в нея бил влюбен римският владетел Нума Помпилий. — Б.пр.
33
„Чукът срешу вещиците“ — средновековен трактат за магьосничеството; един от авторите му е Шпренгерус (Шпренгер), живял през XVI век. Ремигиус (Реми Никола) е френски съдия от същата епоха, осъдил на смърт много магьосници и също автор на трактат срещу магията. — Б.пр.
34
Битка между шотландците и англичаните, състояла се в 1513 година, в която шотландците претърпели тежко поражение и самият им крал Джеймс IV бил убит. — Б.пр.