— Чудесна мисъл, Бъкло, но леля ти може да кара още дълго. А колкото до баща ти… Той имаше и земя, и пари, не е залагал именията си, не е имал работа с лихвари, плащал е дълговете си и е живял със собствени пари.
— Но кой е виновен, че не мога да живея като него? Ти и тези като тебе накрая ме разорихте и сега, разбира се, за да има от какво да живея, ще трябва да последвам жалкия ти пример: една седмица да разпространявам тайни вести от Сен Жермен41, друга — да нося новини за въстание на планинците42; да ме хранят бабичките якобитки, като ги лъжа, че къдриците, които им продавам от някаква си там стара перука, са къдриците на Шевалие43; да подкрепям приятеля си до мига на битката и изведнъж да се оттегля — защото политическият агент няма право да рискува живота си за дреболии. И всичко това само за къшея хляб и за удоволствието да се наричам капитан.
— Въобразяваш си, че говориш много красноречиво — каза Крейгънгелт, — правиш се на много остроумен за моя сметка. По-добре ли е да пукнеш от глад или да свършиш на бесилката вместо да водиш живот, какъвто водя аз, и то само защото нашият крал не може в сегашния момент да издържа прилично пратениците си.
— Да умреш от глад е по-честно, а от бесилката все едно няма да се отървем. Но никак не разбирам какво искаш от бедния Рейвънсууд. Парите му не са повече от моите; всичката земя, която му е останала, е заложена и презаложена; доходите му не стигат дори да си плати процентите. Какво целиш, като се бъркаш в работите му?
— Не се безпокой, Бъкло, зная какво правя. Първо, той е от старинен род и баща му е направил големи услуги през 1689 година, така че ако успеем да го завербуваме, това непременно ще бъде оценено в Сен Жермен и Версай. После, трябва да ти е известно, че младия Рейвънсууд никак не си приличате: той има ум и такт, талант и смелост; в чужбина ще се покаже като човек с мозък и сърце, който знае нещо повече от езда и лов със соколи. Почти престанаха да ми се доверяват, защото вербувам хора, чийто мозък им стига едва да преценят колко да пришпорват коня и какво да правят със сокола си. А Рейвънсууд е образован, съобразителен и умен.
— Но въпреки тези достойнства той попадна в мрежите ти. Престани да се палиш, Крейгънгелт. И остави на мира сабята си! И без това нямаш никакво намерение да се биеш с мен. По-добре кажи мирно и тихо как успя да спечелиш доверието на Рейвънсууд.
— Много просто: като подклаждах жаждата, му; за мъст, Бъкло. Знаех, че ми няма доверие; но изчаках удобния момент и пуснах в ход средствата си, когато обидите и несправедливостите бяха нажежили до червено моя рицар. И ето че сега се отправи, както сам каза — а може би наистина мисли така — да се обясни със сър Уилям Аштън. Но повярвай, ако те се срещнат и адвокатът започне да се оправдава, позовавайки се на законите, Рейвънсууд ще убие стареца. Очите на Едгар така искряха, че лесно се досетих какво крои. Но дори да не убие Аштън, той така ще го изплаши, че властите като нищо ще обвинят приятеля ни в опит за покушение срещу живота на член на Тайния съвет. Така между него и правителството ще легне пропаст, в Шотландия ще му стане доста горещо, Франция ще му предложи убежище и ние тримата ще се отправим натам с френския кораб „L’Espoir“, който ни очаква недалеч от Аймът.
— Чудесно — каза Бъкло. — Сега и мен нищо не ме задържа в Шотландия; ако благодарение на Рейвънсууд ни приемат по-добре във Франция, то дявол да го вземе, нека стане така, както си намислил! Страхувам се обаче, че собствените ни достойнства няма да ни осигурят там високи чинове. Но нека се надяваме, че преди да потегли с нас, Рейвънсууд ще пробие главата на лорд-пазителя с куршум. Веднъж в годината не е лошо да се убива по някой от тези високопоставени негодници, та да ги научим да се държат прилично.
— Напълно справедливо! — съгласи се Крейгънгелт. — Отивам да видя дали конете ни са нахранени и дали са готови за път; ако Рейвънсууд не е променил решението си, не бива да се бавим нито миг.
И той се упъти към вратата, но спря на прага и добави:
— Както и да свърши тази работа, Бъкло, ти, надявам се, си забелязал, че не казах на Рейвънсууд нито дума в подкрепа на глупостите, които могат да му хрумнат да извърши.
— Да, прав си, нито дума — отвърна Бъкло. — Друг може да не знае, но на теб твърде добре ти е известно каква опасност представлява страшната дума „съучастник“. — И тихичко си промърмори следните стихчета:
41
Замък край Париж, резиденция на Джеймс (Яков) II Стюарт след изгонването му от Англия през 1688 година. Синът му, Джеймс Едуард, също във френска емиграция, продължил да се опитва да си възвърне престола. Привържениците им се наричат якобити. — Б.пр.