— Другари ли, капитан Крейгънгелт! — надменно възкликна Рейвънсууд. — Не мога да си спомня да сме били в близки отношения. И не зная с какво право се назовавате мой другар. Струва ми се, цялата ни дружба се свежда до това, че се уговорихме да напуснем заедно Шотландия, веднага след като отида в замъка, който е принадлежал на прадедите ми, и се срещна с новия му притежател, защото не желая да го нарека законен собственик.
— Напълно вярно, мастър Рейвънсууд — отговори Бъкло, — но ние предполагахме, че сте намислили да извършите нещо, което няма да е безопасно за главата ви. Затова решихме с Крейги да ви изчакаме, макар така да рискуваме и собствените си кожи. Колкото до Крейги, това, изглежда, няма никакво значение; той така и така ще си увисне на бесилото; но аз не бих искал да опозорявам древния си род с безславна смърт, при това заради друг човек.
— Много съжалявам, господа, задето съм ви причинил такива грижи — каза Рейвънсууд, — но оставям на себе си правото да решавам своите дела и нямам намерение никому да давам отчет за тях. Обаче промених решението си и засега оставам в Шотландия.
— Оставате! — изуми се Крейгънгелт. — Решихте да останете, след като похабих за вас толкова сили и пари, изложих се на опасността да ме познаят, платих и за престоя на кораба!
— Сър — отвърна Рейвънсууд, — когато взех прибързано решение да напусна родината си, аз се възползувах от любезното ви предложение да ми осигурите средства за заминаване, но доколкото си спомням, не съм поемал задължението да замина непременно, дори в случай че променя решението си. Поднасям ви своите съжаления и благодарност за грижите, които сте положили за мен. Колкото до вашите разноски — прибави той и пъхна ръка в джоба си, — има начин да уредим това; не зная колко струва таксата за наемането и престоя на кораба, но ето моята кесия, вземете колкото ви трябва.
И Рейвънсууд подаде на този soi-disant45 капитан кесията си с няколко жълтици. Но Бъкло се противопостави.
— Виждам, Крейги — каза той, — че просто те сърбят ръцете да спипаш зелената кесия на човека; но кълна се в бога, ако се докоснеш до нея, ще ти отрежа пръстите с ей този нож. Щом Рейвънсууд е променил: решението си, ние нямаме повече работа тук. Само, моля за извинение, бих искал да кажа…
— Говори, щом искаш — прекъсна го капитанът, — но преди това съм длъжен да напомня на мастър Рейвънсууд всички неприятности, на които ще се изложи, като се раздели с нас, и за опасностите, които го очакват тук, а също и за трудностите, на които ще се натъкне във Версай или в Сен Жермен, ако се появи във Франция, без да си е осигурил подкрепата на хора, установили там полезни връзки.
— Като прибавим и това, че ще изгуби приятелството поне на един човек, изпълнен с чест и благородство — добави Бъкло.
— Господа — поде Рейвънсууд, — позволете ми още веднъж да отбележа, че придадохте на краткотрайното ни познанство много по-голямо значение, отколкото очаквах. Ако ми се наложи да замина, за да служа при някой чуждестранен двор, няма да се нуждая от препоръката на един интригант и авантюрист; не намирам за нужно да ценя и дружбата на някакъв необуздан нехранимайко.
Без да дочака отговор, Рейвънсууд излезе, възседна коня си и бързо си замина.
— По дяволите — изсъска Крейгънгелт. — Изгубих новобранеца!
— Да, капитане — потвърди Бъкло, — рибката ти се изплъзна заедно с кукичката и стръвта. Но аз ще го догоня, защото той ми наговори обиди, които не прощавам.
Крейгънгелт предложи на приятеля си да го придружи, но Бъкло отговори:
— Не, не бива, капитане; стой си тук до камината и чакай да се върна. Най-добре се спи в здрава кожа!
Запя си песничката:
И излезе.
СЕДМА ГЛАВА
Като видя състоянието, в което се намираше отреденият за него кон, Рейвънсууд възседна отново раванлията, с който току-що пристигна, и за да не го съсипе от умора, го пусна ходом към старата кула, наречена Улфс Краг. Изведнъж дочу зад гърба си приближаването на друг конник и като се огледа, видя, че след него препуска Бъкло, забавил се за малко при излизането си от кръчмата, защото бе твърде силно изкушението му да обясни подробно на коняря как се лекува окуцял кон; все пак успя бързо да навакса изгубеното време, като препусна в галоп, и настигна Рейвънсууд на мястото, където пътят минаваше през пустош, обрасла с калуна.