Макар Бъкло да не виждаше възможност да изтъкне що-годе основателни съображения против решението на Рейвънсууд да отложи заминаването им от Шотландия, той не понасяше по-търпеливо бездействието, на което го обричаше тази отсрочка; само благодарение на влиянието, което придоби над него новият му приятел, Бъкло някак се принуждаваше да се помирява с един живот така чужд на навиците и наклонностите му.
— Всички ви смятат за рядко деен човек — неведнъж упрекваше той Рейвънсууд, — но вие, както изглежда, се готвите да останете тук вечно, като плъх в мазе. Само че плъхът е по-разумен от вас и си избира жилище, в което поне има храна; а ние тук ден след ден слушаме от Кейлъб все по-дълги извинения и храната става все по-лоша. Боя се, че скоро ще ни постигне участта на ленивеца: ще унищожим и последния лист на дървото и няма да ни остава нищо друго освен да рухнем долу и да си строшим врата.
— Не се безпокойте — отговори му стопанинът, — провидението има грижа за нас; тези дни се очаква преврат и много сърца вече бият тревожно в очакване той да започне; а вие и аз сме кръвно заинтересовани това да се осъществи.
— Какво провидение? Какъв преврат? — недоумяваше Бъкло. — Аз мисля, че последната революция е предостатъчна за вас и мен!
Рейвънсууд му подаде мълчаливо едно писмо.
— А, ето какво било! — изрече гостът. — Ето каква била работата! Защото тази сутрин ми се стори, че чувам как Кейлъб уговаря някакъв нещастник да изпие чаша вода, като му казваше, че водата на гладно сърце е много по-полезна от бирата или от брендито.
— Това е бил куриерът на маркиз А… — обясни Рейвънсууд. — Той също е имал удоволствието да изпита прочутото гостоприемство на Кейлъб. Накрая нагостиха клетника с кисела бира и херинги. Но прочетете писмото: ще разберете какви новини ни е донесъл той.
— Веднага ще го сторя — отвърна Бъкло, — обаче не съм кой знае колко начетен, пък и почеркът на негова светлост явно също не е от най-добрите.
Благодарение на печатарските машини на приятеля ми Балантайн53 читателят ще проследи за няколко минути това, което Бъкло разчете за не по-малко от половин час, и то с помощта на Рейвънсууд. Ето какво пишеше в писмото:
Като Ви изпращаме долуизложеното, заедно с то-а Ви предаваме нашия сърдечен поздрав и желаем а Ви уверим в най-живото участие, което проявяваме към Вашето благополучие и към онези мерки, които бихте предприели за неговото заздравяване. Ако последно време, изявявайки Ви нашето разположение, сме проявили по-малко ревностност, отколкото бихме искали да проявим към Вас, бидейки Ваш люти, роднина и еднокръвен чичо, молим да отдадете това единствено на липсата на удобен случай, а не наше равнодушие към Вас. Що се отнася до Вашето решение да предприемете пътуване за чужди краища, то в настоящия момент не ни се струва желателно, тъй като враговете Ви както обикновено не пропуснат да припишат на това пътуване злонамерени цели и макар да знаем — нещо повече, твърдо вярваме, — че злите помисли са така чужди Вам, както и нам, някои лица все пак биха могли да повярват на тази клевета и да се отнесат към Вас с предубеждение, на което при всичкото ни желание и старание не можем да попречим.
Охотно бихме подкрепили нашия съвет и с други доводи, като Ви съобщим за някои обстоятелства, които могат да се окажат от полза за Вас и Вашия дом и същевременно да затвърдят решението Ви да останете в Улфс Краг поне до новата реколта. Но както казват, verbum sapienti — една-единствена дума ще подскаже на умния човек повече, отколкото цяла проповед на глупака. И макар че Ви написахме писмото собственоръчно и напълно се доверяваме на нашия пратеник, който ни е много задължен, все пак предвид на обстоятелството, че никога не знаеш от какво би могла да произлезе беда, ние не се решаваме да доверим на листа онова, което бихме Ви съобщили устно. С радост бихме Ви поканили в нашето имение в планинска Шотландия, където бихме могли да се позабавляваме с лов на елени и същевременно да поговорим за нещата, за които сега се решаваме само да намекнем, но в настоящия момент обстоятелствата не са благоприятни за наша среща, затова ще трябва да я отложим за деня, в който ние, ликувайки, ще можем да споделим един пред друг всичко, за което пазим днес мълчание. А засега Ви молим да не забравяте, че винаги сме били и ще бъдем Ваш любящ роднина и искрен доброжелател, очакващ светлия ден, първите проблясъци на който вече виждаме, и от все сърце желаем и се надяваме на дело да Ви докажем своето благоразположение и съчувствие.
53
Английски издател и търговец на книги, който печатал произведенията на Уолтър Скот. — Б.пр.