Ваш любящ роднина: А…
А на плика адресът бе:
И още:
„Спешно, много спешно! Да се достави с кон, без всякакви престои!“
— Какво ще кажете за това послание, Бъкло? — попита Рейвънсууд, когато приятелят му с големи усилия успя да разчете писмото.
— Честно казано, да разбера какво иска да каже маркизът, ми е почти толкова трудно, колкото да разгадая криволиците на почерка му. Той явно се нуждае от помагала като „Тълковник на остроумните словеса“ и „Пълен писмовник“. На ваше място бих му изпратил тези книги по неговия куриер. Любезно ви съветва да продължите да си пилеете времето и парите в тази долна, тъпа, потискана страна, като дори не ви предлага убежище в своя дом. Според мен той е замислил някаква интрига и предполагайки, че може в някой момент да му потрябвате, иска да ви има подръка; ако пък заговорът се провали, той винаги ще успее да ви даде възможност сам да се оправите с положението.
— Заговор? Подозирате маркиза в държавна измяна?
— А какво друго! — продължи разпалено Бъкло. — Отдавна се говори, че маркизът храни надежди за Сен Жермен.
— Защо желае да ме въвлече в такива авантюри! — възкликна Рейвънсууд. — Та аз не съм забравил царуването на Чарлс I и Чарлс II или на Джеймс II! Не, нито като мъж, нито като шотландец, който обича отечеството си, виждам повод да вдигам меч за техните наследници.
— Така ли! — изрече Бъкло с възмущение. — Значи решили сте да оплаквате онези кучета, кръгло-главите54, с които честният Клейвърхаус се разправи така, както заслужаваха.
— Тези нещастници бяха отпърво оклеветени, а после и обесени — отвърна Рейвънсууд. — Бих искал да оживея до деня, когато и към вигите, и към торите ще се отнасят еднакво справедливо и когато тези техни прозвища ще се запазят само сред политиците от кафенетата, но и те ще ги употребяват единствено за обида, както да речем сега се нагрубяват една друга хлевоустите ябълкарки по пазарищата.
— Няма да доживеем този ден, Рейвънсууд; болестта е поразила много силно и телата, и душите ни.
— И все пак този ден ще дойде. Тези прозвища няма да съществуват вечно и да действуват на хората като звуци на бойна тръба. Когато общественият живот се излекува от язвите си, хората ще започнат твърде високо да ценят благата му и няма да ги жертвуват за разни политически спекулации.
— Хубави думи, но аз подкрепям от сърце ей тази стара песен:
— Можете да пеете колкото щете силно, cantabit vacuus55 — отвърна Рейвънсууд, — но аз мисля, че маркизът е прекалено благоразумен или най-малкото твърде предпазлив, за да въвлече някого в някаква интрига. В писмото си той по-скоро намеква според мен за преврат в Тайния съвет на Шотландия, отколкото за революция в британското кралство.
— О, по дяволите проклетата ви политическа игра! — възропта Бъкло. — По дяволите всички тези предварително обмислени ходове, изпълнявани от титулувани старчоци с богато украсени нощни шапчици и тоги с кожена подплата. Тези господа разместват лорд-ковчежника или министъра с такава лекота, сякаш движат тур или пешка върху шахматна дъска. Не, това не ми допада. На мен ми дай играта с топка на трева, а още по обичам битките, войните. Топката ме теши, а шпагата ме храни. Но във вас, Рейвънсууд, все пак се е загнездил дявол: макар че се стремите да се държите разумно и предпазливо, кръвта ви здравата кипи, колкото и да обичате да пофилософствувате за политическите истини. Вие, изглежда, сте от онези благоразумни хора, които гледат на всичко със завидно спокойствие, докато не им кипне кръвта… а тогава тежко на човека, осмелил се да им напомни техните собствени благоразумни правила.
54
Така били наричани привържениците на парламента в епохата около и по време на английската буржоазна революция от 1640—1660 г. заради това, че ходели късо подстригани, а не с коса до раменете като привържениците на краля, — Б.пр