Като помълча, лорд-пазителят възобнови прекъснатия разговор:
— Вие така се изумихте, открили в мен честен човек, че забравихте за Крейгънгелт, добри приятелю. А тъкмо той спомена името ви в Тайния съвет.
— Негодник! — възкликна Рейвънсууд. — Познанството ми с него бе съвсем кратко; но очевидно съвсем не е било необходимо да общувам с него. Постъпих глупаво. И какво каза той за мен?
— Достатъчно относно вашата благонадеждност, за да посее съмнения у някои наши мъдреци, готови при най-малко колебание или клевета да обвинят заподозрения в държавна измяна. Крейгънгелт изтърси някаква глупост за намерението ви да постъпите на служба при френския крал или при претендента за престола, не помня точно, но един от най-добрите ви приятели, маркиз А…, и още едно лице, което мнозина смятат за ваш заклет враг, не пожелаха да повярват на думите му.
— Много съм признателен на достойния си приятел — каза Рейвънсууд и стисна ръката му, — но още повече съм благодарен на достойния си враг.
— Inimicus amicissimus — изрече лорд-пазителят, отвръщайки на крепкото му ръкостискане. — Този тип Крейгънгелт спомена също и името Хейстън Бъкло. Жалко, ако клетият младеж е попаднал под такова лошо влияние.
— Той е вече достатъчно възрастен и не са му нужни никакви наставници — отбеляза Рейвънсууд.
— Да, годините му са достатъчно, но разумът не му достига, щом е избрал такъв мошеник за свой fidus Achatus. Крейгънгелт донесе за него и тази история щеше да има много лоши последици, ако не знаехме с кого имаме работа и бяхме се доверили на негодника.
— Мистър Хейстън Бъкло е честен човек — каза Рейвънсууд. — Не е способен, мисля, на низка или подла постъпка.
— Съгласете се обаче, че е способен на постъпки крайно неблагоразумни. Скоро смъртта на неговата близка ще му дари в наследство много хубаво имение, възможно е дори той вече да го е придобил. Възрастната лейди Гърнингтън, тази чудесна жена — разбира се, ако не смятаме присъщата й заядливост, заради която е скарана с кого ли не, — навярно вече се е преселила на онзи свят. Лейди Гърнингтън е много богата; всичките й роднини и съсобственици отдавна са починали, увеличавайки с това дела й от наследството. Зная владенията й — те граничат с моите; имението е прекрасно.
— Много се радвам за Бъкло. И щях да бъда още по-радостен, ако с промяната в съдбата си той промени и своите навици и познанства. За нещастие появата на Крейгънгелт тук в качеството на негов приятел не вещае нищо добро.
— Несъмнено! Крейгънгелт е от онези, които носят на другите нещастие — съгласи се лорд-пазителят. — С такъв приятел лесно можеш да се озовеш в затвора и дори на бесилката. Но мистър Кейлъб, струва ми се, отдавна чака да се заемем със закуската — нека не го отегчаваме.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
След закуската сър Уилям и Луси се приготвиха за път; Рейвънсууд се възползува от това и отиде да даде необходимите нареждания, защото той също възнамеряваше да напусне замъка за ден-два. Налагаше се да уведоми Кейлъб, когото, както предполагаше, намери в окадената му, порутена стаичка. Зарадвал се, че гостите си заминават, верният слуга като добър стопанин започна да пресмята за колко дни с разумни икономии ще стигнат продуктите, които им остават.
„Господарят, слава богу, не е лакомник — мислеше си той, — а мистър Бъкло не е тук. Той, разбира се, би изял и цял вол наведнъж, стига да има кой да го сложи отпреде му. Лютивата салата, заедно с парче овесен пудинг, ще стигне на господаря за закуска, също и за мене. А за обяд… еленовото месо май остана съвсем малко. Е, нищо, ще го позатоплим на шиша. И отлично ще се изпече.“
Възторжените му сметки бяха прекъснати от Рейвънсууд, решил накрая да съобщи на Кейлъб за намерението си да придружи сър Уилям до замъка Рейвънсууд и да му гостува там един-два дни.
— Боже опази! — възкликна старецът и лицето му стана бяло като покривката, която сгъваше.
— Какво те плаши, Кейлъб? Защо да не гостувам на лорд-пазителя?
— О, сър! — възкликна Кейлъб. — Аз съм ваш слуга и не е моя работа да ви се бъркам, но съм стар слуга — служил съм не само на баща ви, а и на дядо ви; помня и лорд Рандъл — вашия прадядо, — тогаз бях още съвсем мъничък.