— Madre de dios!3 — шепнеше непрекъснато той. — Дяволите ще ви вземат, ако с нея се случи нещо!
Мъжът бързо наближаваше къщата. Нервите му вибрираха, целият беше обтегнат като струна, ръцете му конвулсивно притискаха дръжката на уинчестъра, който държеше готов за стрелба.
Спря се за миг, треперещ от вълнение, и напрегнато се взря в мрака. Вече се различаваха някои подробности. Също като Ласитър и той забеляза мъжката фигура и двете голи женски тела. Устните му се свиха болезнено. Той отново промълви няколко думи, които звучаха отчасти като молитва и отчасти като горчиво проклятие.
Мъжът бавно вдигна уинчестъра на рамото си. Ръцете му постепенно се успокоиха, той пое дълбоко въздух и пръстите му започнаха да се свиват. Улови на мушката маскирания мъж в блокхауса и бавно се прицели откъм гърба му на височината на сърцето. Тъкмо щеше да стреля, когато в тила му се стовари силен удар. Едновременно с това пушката беше изтръгната от ръцете му. Мъжът политна да падне и не усети как нападателят внимателно го подхвана с ръце и го положи на земята.
— Съжалявам, омбре — прошепна по-скоро на себе си нападателят. — Но за малко не направи огромна глупост. Макар че много добре те разбирам. На твое място и аз бих постъпил така.
Човекът коленичи край изпадналия в безсъзнание испанец и го обърна по гръб. После извади малка бутилка от един от безбройните си джобове и я поднесе към устните му.
След малко мъжът отвори очи. Лунна светлина обля красиво изрязаното му, украсено с остра брадичка лице. Той простена и се опита да се изправи, но траперът полека го притисна към земята.
— Лежете спокойно, графе! — прошепна на испански той. — Няма опасност за вас. Нямах друг изход, освен да Ви ударя. Познахте ли ме, графе?
В началото по лицето на испанеца се изписа объркване. Със смръщено чело той се взря в трапера, но след няколко секунди очите му се проясниха.
— Тор Ериксън? — прошепна той. — Наистина ли сте Вие? Тор Ериксън, ловеца на вълци…
Траперът сериозно кимна.
— Беше късмет, че пристигнах навреме, граф Кастило де Тамарит — каза тихо той. — Вие едва не извършихте една огромна грешка.
Испанският граф рязко седна и посегна с две ръце към тила си. При това измъчено изкриви лице.
— Болките няма да траят дълго — каза траперът. — Не ви ударих силно. Просто нямаше какво друго да направя, освен да ви просна в безсъзнание на земята. Не можех да се съобразявам с нищо. Ако бяхте стреляли, сега сигурно щяхте да сте мъртъв. Ония бандити там са същински дяволи. Те знаят всички мръсни трикове.
Испанецът хвърли поглед надолу в долината. Откъм къщата долетя пронизителен женски писък.
— Жена ми — прошепна граф Кастило де Тамарит с мъка. — Исках онзи маскиран негодник най-после да престане да я измъчва. Щях да го застрелям, ако не бяхте ми попречили, Тор Ериксън.
Траперът кимна съчувствено. Много добре разбираше испанския граф. Кастило де Тамарит беше един от най-гордите мъже, които Тор Ериксън беше срещал в живота си. Понякога страстният му темперамент го тласкаше както сега към самоубийствени постъпки.
— Нищо нямаше да спечелите, графе — каза настоятелно траперът. — Похитителя на жени щеше да умре, но това нямаше да помогне на жена ви. Точно обратното. Само щяхте да увеличите страданията й.
Кастило де Тамарит мрачно поклати глава.
— Щях да се погрижа да я избавя — отговори сериозно той. — Кълна ви се, Тор Ериксън, щях да взема много от тия негодници със себе си в отвъдния свят.
Траперът премълча. Смяташе, че не бива да се разпростират повече върху тази тема. Сега най-важното беше да отклони мислите на испанския граф в друга посока.
— Всъщност как ме намерихте, Тор? — попита Кастило де Тамарит. — Това е същинско чудо.
Ериксън изсвири едва чуто с уста и веднага след това от тъмнината между скалите и гъстите храсталаци пред тях се появиха три сенки.
Три големи кучета се скупчиха около Тор Ериксън. И трите бяха вълча порода и на бледата лунна светлина изглеждаха много по-големи и опасни, отколкото бяха в действителност.
— Това са най-верните ми приятели — обясни той и гальовно зарови пръсти в гъстата им козина. — Синове са на една вълчица и на ирландско овчарско куче. Отгледал съм ги с шише мляко. Няма по-добри другари от тях. Скоро и вие ще се убедите в това, графе.
— Те ли ме намериха? — попита испанецът. — А после ви доведоха тук, така ли, Ериксън?
— Само едното куче — отговори траперът. — Усети мириса на коня ви, който ви чака южно оттук в боровата горичка. Оттам ви проследихме. Не беше трудно да ви открием.
— Слава богу, че така се случи — отговори графът. — Но какво ще правим сега, Тор? Имате ли някакъв план? Вие много по-добре от мен познавате тази пустиня. Затова ви моля да поемете водачеството.