— Браво — каза Ники, докато пътуваха нагоре.
— Знам, че не е „Жорж Пети“, а името „Вашингтонската опера“ не звучи особено френско, но за бутиков хотел е страхотна находка.
Руук й разказа, че навремето елегантната сграда е била дом на мадам Помпадур и Ники се замисли за работата на баща й, когато е бил на двайсет години и е търсел имоти, които работодателите му да купят и преустроят. Тази мисъл й носеше комфорт, но и безпокойство. Замисли се за заръката на психоаналитика да възстанови връзката си с миналото, което избягва толкова отдавна и реши, че смесените чувства, които изпитва по повод на това пътуване, ще й бъдат от полза.
Щом се качиха в стаята, Руук отвори капаците на прозорците и й показа най-старата пекарна в Париж, която се намираше от другата страна на улицата и им обещаваше топли кроасани с шоколад всяка сутрин.
— Лувърът е на няколко пресечки в тази посока — каза той, сочейки наляво. — Операта е отдясно, зад хотела са градините на Пале Роял. Озапти се, моля те.
— Всичко това би било чудесно, ако бяхме дошли да разглеждаме — каза тя. — Или и в този случай става дума за романтично пътешествие, докато работим по случая?
— Какъв романс, докато сме в Париж?! Имаме работа да вършим. Нали взе номера на родителите на Никол — щом стане девет часът, ще им се обадим.
— Дотогава остава половин час.
— Предлагам да се съблечем и да му ударим един бърз секс.
— Колко романтично.
— В Париж сме — каза той и двамата се надбягваха голи до леглото.
ДЕВЕТ
Когато вдигна телефона, Лизет Бернарден звучеше много уморена и крехка, но Хийт го отдаде не на възрастта, а на смазващата мъка, която бе долавяла в гласовете на толкова роднини на жертви на убийство през годините. Старата дама говореше английски отлично и се зарадва, щом разбра, че се обажда дъщерята на скъпата Синтия, най-добрата приятелка на нейната Никол. Съпругът й имаше час при лекаря след като му бяха присадили нова бедрена става и щеше да се бави чак до ранния следобед. Мадам Бернарден даде на Хийт адреса им на булевард „Сен Жермен“ до „Рю дю Драгон“ и предложи да се видят в два часа.
Взеха такси — нов „Мерцедес“ — до левия бряг на Сена и шофьорът ги остави недалеч от апартамента на семейство Бернарден, за да обядват преди срещата. Руук беше решил да се наслади на автентичното писателско изживяване в „Ле Дьо Маго“ или „Кафе Флор“. И двете заведения бяха пълни с туристи. Дори масите на тротоара бяха заобиколени с куфари на колела. Те си избраха една открита маса от другата страна на булеварда, в „Брасери Лип“ — Джони Деп беше казал на Руук, че едно време там са се хранели хора като Хемингуей, Пруст и Камю.
— Представяш ли си какво е да си келнер, който трябва да обслужи екзистенциалист? — попита Руук. — Какво ще желаете, мосю Камю, стек тартар16 или ескарго17? „О… какво значение има?“
Хийт погледна часовника си.
— Един часът е. В Ню Йорк сигурно вече са стигнали в управлението.
Тя набра международния код и се обади на Роули.
— Здрасти — отзова се той. — Или да кажа „бонжур“? Тъкмо щях да ти звъня. Как сте след полета?
— Цял живот се чувствам като след презокеански полет, вече свикнах. Защо щеше да ми звъниш?
Хийт извади тефтера си с надеждата, че ще има какво да запише.
— Първо добрите новини. Обадиха се от Съдебна медицина — открили са барут по ръкавицата, която намери Очоа, както и частици боя, които може да са от твоята входна врата. Цветът съвпада, но чак следобед ще разберем със сигурност.
Ники покри микрофона, предаде чутото на Руук, а после каза:
— Добре, Роулз, а сега лошите новини.
— Почакай малко. — Чу се шумолене на хартия, после звук от отваряне и затваряне на врата и той продължи, оставяйки я с впечатлението, че е отишъл да се усамоти в дъното на общия офис. — Става дума за Айрънс. Тъй като се оказа, че ръкавицата може да се окаже полезна улика, отбор Роуч вече не се занимава с доказателствата.
— Само не казвай, че е пратил Хайнзбърг.
— Не е чак толкова зле, но почти. Капитанът сам ще се заеме. В лабораторията още търсят отпечатъци, но намерят ли, ще се окаже, че героят е той.
Ники беше бясна, но не се издаде пред подчинения си.
— И за един ден не мога да се махна от тоя град, а? — Той се разсмя, а тя каза: — Няма как, това е положението. Благодаря ти, че ми каза, дръж ме в течение.
Сервитьорът изчака да затвори и щом се появи, Руук и направи знак й каза:
— Искаш ли аз да поръчам?
— Не, ще се справя някак.
Тя се обърна към младежа и каза без следа от акцент: