— По онова време Синди работеше върху няколко проекта. — Той вдигна ръка, повличайки системите, почука по слепоочието си и палаво се ухили. — Все още ги помня. От много години не съм в бизнеса, но нищо не съм забравил. Не бива да ви казвам с какво се занимаваше, но ще го направя, най-вече защото времето ми изтича, а може да съм един от малкото, които са в състояние да ви помогнат… или биха го направили. Много неща се промениха и то не към по-добро. Изгуби се човешкият фактор. Никой не търси талантите на хора като мен, не и при наличието на безпилотни самолети. Така че ще ви кажа — и затова, но най-вече защото става дума за моята Синтия. Не знам кой е кучият син, който я уби, но искам да го заковете.
Емоциите го оживиха, но и си взеха своето. Той притисна кислородната тръбичка до ноздрите си и вдиша, докато Хийт и Руук седяха мълчаливо, изпълнени с очакване.
— Мисля, че майка ти откри нещо важно и някой я издаде, преди да успее ми докладва.
— Какво важно нещо? — попита Ники.
— Това не зная. Забелязахте ли да се държи странно? Да променя режима си, да ходи на срещи в необичайни часове?
— Не мога да кажа, точно преди убийството учех в колеж. По принцип обаче често имаше срещи в необичайни часове. В дома ни това се превърна в доста неприятна тема.
— Боя се, че това си върви с професията. — Той се замисли и попита: — Забелязахте ли я да крие нещо, попадали ли сте на ключ, който не пасва никъде, тя сменяла ли си е шкафчето или нещо подобно?
— Не, съжалявам, не забелязах.
— Когато казахте, че някой я е издал — намеси се Руук, — някой от работодателите й ли имате предвид? Семейството, което е шпионирала или друг шпионин, който е искал онова, което е открила?
— И двете са възможни. Когато нещата се объркат, може да те нападне всеки.
Потенциалната връзка, която обмисляше Хийт, не можеше да чака повече.
— Споменахте Никол Бернарден. Възможно ли е тя да се е обърнала срещу нея и да я е убила?
Той поклати категорично глава.
— Не, това е напълно изключено. Никол обичаше Синди, бяха като сестри. Никол Бернарден беше готова да умре за майка ви. Говорете с нея и ще видите. — Израженията им явно му подсказаха нещо. — Какво?
— Тайлър, съжалявам, че трябва да ви го кажа — каза Ники, — но Никол Бернарден е мъртва.
Очите му бясно проблеснаха и челюстта му увисна.
— Никол… мъртва?
— Била е убита.
— Не.
Хийт се разтревожи от нарастващата му тревога.
— Може би трябва да обсъдим това по-късно — каза тя и стана от стола си.
— Не, кажете ми, кажете ми веднага! — Той с мъка се надигна на лакът. — Не си тръгвайте, кажете ми. Трябва да знам!
— Добре, но моля ви, успокойте се.
Той не го направи, шокът и неверието прераснаха в гняв.
— Кой я е убил? Как? Защо?
— Тайлър, моля ви — каза Ники и се приближи, за да сложи ръка на рамото му, а Руук застана от другата страна на леглото, за да го настанят обратно върху възглавниците. Той се подчини и им се стори малко по-спокоен, макар че дишаше с мъка.
— Просто ми кажете, добре съм. Виждате ли? — Той се усмихна изкуствено, после отново стана сериозен. — Длъжници сте ми, аз ви се доверих.
— Никол е била прободена с нож миналата седмица в Ню Йорк сити — каза Ники. — В деня след нападението срещу вас.
Тайлър Уин стисна очи и лицето му се сгърчи.
— Не… — изхъхри той и заклати глава като в делириум. После рязко отвори очи и се разкашля, като едва успя да изговори: — Не… те… все още… го търсят.
— Сега трябва да се успокоите — каза Руук и се обърна към Ники. — С кой бутон да повикам сестрата?
— Не, не и Никол! — изкрещя Уин, като отново се изправи на лакти, а бялото на очите му светна около разширените от отчаяние зеници. Мониторът показваше, че сърцето му бие все по-бързо и по-бързо.
— Ще повикам пазача — каза Ники, но щом се обърна, някой дръпна завесата и в стаята влезе медицинска сестра. Щом видя пациента, тя хукна към него и Хийт и Руук отстъпиха, за да й позволят да си свърши работата, докато Уин дрезгаво стенеше, притиснал ръце към гърдите си. Аудио алармата писна, а зелената графика на монитора хаотично се издигаше и спадаше, постоянно увеличавайки темпото. Сестрата включи микрофона.
— Code bleu, salle deux-zero-trois, rapidement. Code bleu, salle deux-zero-trois35.
Тревожните гласове и бързите стъпки по линолеума в коридора приближаваха. През завесата се подаде ръка и рязко я дръпна настрани, и вътре нахлуха лекар и сестра, които бутаха количка с апаратура. Новодошлата сестра махна с ръка към Хийт и Руук, за да им каже да не мърдат от мястото си до прозореца.