Верен на себе си, Руук предложи да се опитат да не мислят за работа през последната си нощ в Париж.
— Тоест, да се опитаме да не обръщаме внимание на факта, че тази сутрин ключов свидетел умря пред очите ни?
— Точно така — каза той. — Ако ще помогне, бих изпаднал дотам, че да кажа „Тайлър би пожелал така“. Ако се съди по старите снимки в онази кутия, той не е пропускал случай да се забавлява.
Хийт прие предложението му с удоволствие, но само при условие, че я остави да плати за тяхната РВДРПС (Романтична вечер, докато работят по случая).
— Дори аз вече не успявам да различа съкращенията едно от друго — каза той, — но добре.
Тя го заведе в „Синята пеперуда“, скрито съкровище в една странична уличка в Маре, където местните вечеряха пресни миди на свещи и слушаха американски джаз на живо. Една невероятна французойка, в която сякаш се бе преродила Били Холидей, пееше „I Can’t Give You Anything But Love“41 с глас, който почти ги накара да забравят версията на Луис Армстронг. Е, почти.
Поръчаха аперитиви и след като Руук огледа ресторантчето и обяви, че находката си струва, Ники го увери (без да я пита), че сяда там за пръв път.
— Искаш да кажеш, че заведението не е одобрено от някое твое гадже?
— Напротив — каза тя. — Много бях слушала за „Синята пеперуда“, разбира се, но преди десет години, когато бях студентка, нямах достатъчно пари, за да се храня тук.
Той се пресегна над бялата ленена покривка и взе ръката й в своята.
— Тоест, това е специален случай.
— Бъди сигурен в това.
След вечеря двамата се разходиха покрай старомодните магазини, хванати за ръка и докато изпълненията на певицата все още звучаха в главите им, се озоваха на Плас дьо Вож, идеално поддържан площад, заобиколен с къщи — паметници на културата с тухлени фасади и елегантни сини покриви.
— Това място прилича на богатия чичо на Грамърси Парк — каза тя, докато вървяха към градината.
— Да, с изключение на ченгетата с черги на рамо, които нападат от засада — вметна Руук. Щом го каза, по чакъла зад тях изхрущяха стъпки и тя рязко се извърна. По тротоара от външната страна на парка куцукаше самотен мъж и си свирукаше.
— Успокой се — каза й Руук. — Никой няма да ни притеснява, не и по време на нашата РПС.
— РПС?
— Добре де, предавам се. Вече просто изреждам главни букви, както ми дойде.
Бяха сами в парка. Тя го отведе до една пейка под дърветата и двамата седнаха в сенките, сгушени един в друг. Шумът от трафика едва се чуваше — беше само на няколко пресечки разстояние, но шумът от фонтаните и редиците от величествени сгради около парка го заглушаваха. Както често се случваше, те се наведоха един към друг и се целунаха без дума или знак. Виното и топлата априлска вечер, ухаеща на цъфнали дървета и неговия дъх, освободиха Ники от грижите й и тя се притисна към него. Той я обгърна с ръце и целувката им ставаше все по-страстна, докато накрая устните им се разделиха, сякаш внезапно си бяха спомнили, че за да живеят, трябва и да дишат.
— Може би трябва да довършим в хотела — прошепна той.
— Мм-хм. Само че не искам да се движа. Искам да увековеча този момент. — Отново се целунаха и той откопча най-горното копче на блузата й, а тя посегна към скута му и леко стисна. Руук изстена, а Хийт каза: — Знаеш ли, не смятам, че полицейската значка ще ме спаси от обвинение в ексхибиционизъм.
— Или в секс на открито — каза той, плъзвайки ръка в сутиена й.
— Добре, това ще е далеч по-интересно в леглото. Да вървим.
Те пресякоха парка мълчаливо, прегърнати през кръста. Докато вървяха, той усети как раменете и бицепсите й леко се стягат и каза:
— Щом настояваш да мислиш за случая, защо не ми кажеш какво те мъчи? Може да успеем да го вкараме в любовната игра. С белезници, естествено.