Докато гледаше катинара, Альошка промърмори — уж така, между другото:
— Интересно, може ли да се намери малко корабче, ако потокът го е отнесъл и никой не знае накъде?
Старчето престана да чука по обувката и изхъмка:
— А корабчето твое ли беше?
Альошка се обърка. Клиперчето не беше негово, разбира се. Но нали, все едно, София Александровна се канеше да му го подари…
— Мое беше… почти — отвърна той и крадешком се озърна.
Старчето го гледаше без сръдня, дори се усмихваше:
— Почти?
„Всичко знае“ — помисли си Альошка и му стана страшно неудобно.
— Е, не съвсем — заобяснява той. — Но сега то е ничие, щом са го изоставили. Според морските закони дори истински кораб, ако го изоставят, става награда за оня, който го намери.
Старчето дрезгаво се разсмя:
— Виж го ти, морския вълк, същински адмирал Нахимов… А как ти дойде наум да питаш точно мен? Или някой ти подсказа?
— Внучката ви — неохотно каза Альошка.
— А-а… Сигурно си й харесал, а, Альоша?
— Вие пък! — възкликна Альошка и почувствува, че се изчервява.
— Хайде, хайде, недей да се репчиш — подсмихна се старчето. — А корабчето можеш да намериш, но пътят дотам е дълъг. Казваш, че ручей го е отнесъл? Всички ручеи в реки се вливат, всички реки в морето отиват. А на брега на Най-Синьото Море стои град Ветрогорск. А в града се намира Музеят на Чудните Морски Открития и Корабите. Иначе казано — Корабният музей. И с всичко, що е свързано с него, се занимава Пазителят на музея. Много работи има той, но най-много обича да събира модели на кораби. И такова е умението му, и така ги обича, че като с магнит всички модели привлича. Каквото и корабче, където и да се изгуби, където и да го отнесат вълните, винаги до Ветрогорск ще доплува. Сякаш някакво особено чувство имат тия мънички корабчета. Като прелетни птици. Ето например изгубили вчера момчетата своята играчка-бригантина10, а днес, виж, тя е вече в Музея, при Пазителя… Търси го, ако искаш, но пътят е далечен.
— Съвсем като в приказка — каза Альошка.
— Че как! — откликна се старчето. — То си е баш приказка.
— Истинска?
— Виж, това не знам — изгледа го старчето внимателно, дори строго. — Не знам, Альошка. Както се получи.
— Но… как? Какво трябва да се получи?
— Ами спомни си, Альошка. Всички истински приказки все за едно и също разказват: как човек човека търси. Братчето Иванушка търси сестричката си Альонушка, Руслан — Людмила, Иван-царският син Василиса Премъдра търси. А малкото звездно момче търси майка си, отвлечена от злия магьосник.
— Да, вярно. И в „Снежната кралица“ Кай търси Герда.
— Ето. Или принцът — Пепеляшка.
Напомнянето за принца ядоса Альошка и той от яд възрази:
— Не всички приказки са такива. Някои Ивановци — царски синове, например търсят перо от жар-птица или нещо такова. Пък и принцове има всякакви.
— Вярно е. Само че за какво търсят това перо от жар-птица? Нали не за себе си, а пак за същото: любимата си да спасят. Или приятеля си да намерят.
— Но аз не търся корабчето за себе си — каза Альошка малко обиден. — Искам да го подаря на… един добър приятел. Тоест, тя сигурно още не знае, че съм истински приятел. Но аз много искам да се сприятелим.
— А без корабчето не може ли?
— Може, разбира се! Да не мислите, че искам с него да си купя дружбата? Просто тя има рожден ден, а клиперът е най-добрият подарък за нея. Да знаете как ще се зарадва!
— Хубаво ще е, ако се зарадва — замислено каза старчето. И добави тържествено: — радостта е много важна за човека. Какво пък, Альошка, щом си решил, опитай. Ще ти дам съвет.
— Благодаря ви много!
— „Благодаря“ се казва в края на приказката, Альоша. А сега слушай. Трябва ти билет до Ветрогорск…
— Да!
— Ще отидеш в Транспортното бюро, там, където са касите за влаковете, самолетите, летящите ки… кха-кха… с една дума, за всички превозни средства на света.
— Това на улица „Първомайска“ ли е?
— Не, другото бюро, на улица „Полярни капитани“.
Альошка изобщо не беше чувал за такава улица.
— А тя къде е, дядо?
— Какво, не знаеш ли? — хитро попита старчето. — Слушай. Ще тръгнеш по „Садовая“ и ще вървиш до края, докато стигнеш стария стадион…
— Аха, знам го! Ние там през зимата организирахме военни игри.
— Точно така. Само че ти не го заобикаляй, а мини през някоя пролука в оградата. И върви направо. А като пресечеш стадиона и излезеш през отсрещната пролука, ще се озовеш точно на улица „Полярни капитани“. Бюрото е от лявата страна, на № 22.
10
Бригантина (шхуна-бриг) — малък двумачтов кораб от XIX в. с прави платна на грот-мачтата и триъгълно на бизан-мачтата. Грот-мачта — главна мачта на ветроходен кораб. Шхуна — ветроходен кораб с две или повече мачти с триъгълни платна.