За жалост баща на новия Суец станал не британец, а един французин, Лесепс3, представител на нация, към която аз, скъпа Емили, се отнасям с най-дълбоко и съвсем оправдано презрение. Тоя лукав дипломат издействал от египетския вицекрал да издаде ферман за създаването на „Универсална компания за Суецки морски канал“. Компанията получила право да арендува за 99 години бъдещата водна магистрала, а на египетското правителство се полагали само 15 процента от печалбата! И тия долни французи смеят да наричат нас, британците, грабители на изостаналите народи! Ние поне завоюваме привилегиите си с меч, а не посредством мръсни сделки с алчни туземни чиновници.
Всеки ден 1600 камили доставяли питейна вода на работниците, които копаели Великия канал, но въпреки това нещастниците мрели с хиляди от жажда, жега и заразни болести. Нашият „Левиатан“ буквално плава сред трупове, аз просто виждам как ми се зъбят изпод пясъците голи безоки черепи. Отишли са десет години и петнайсет милиона лири стерлинги, за да се завърши тоя грандиозен строеж. Затова пък сега корабът стига от Англия до Индия почти два пъти по-бързо отпреди. Някакви си 25 дни, и си в Бомбай. Невероятно! Какъв размах само! Каналът е дълбок над 100 фута, тъй че дори нашият съвременен Ноев ковчег минава оттук без риск да заседне.
Днес на обяд изпаднах в неудържим смях, задавих се с коричка хляб и все не можех да се успокоя. Тоя жалък надут Рение (писах Ви за него, това е старшият офицер на „Левиатан“) с престорен интерес ме попита каква е причината за това мое веселие, а аз се разкисках още повече. Нямаше как да му кажа каква точно мисъл ме разсмя. А тя беше, че французите строиха канала, но плодовете му обрахме ние, англичаните. Преди три години правителството на Нейно величество изкупи контролния пакет акции от египетския хедиф4 и сега Суец се управлява от нас, британците. А същевременно една акция от канала, която в началото се е продавала за 15 лири, сега струва 3000! Какво ще кажете? Как да не се посмее човек!
Впрочем сигурно съм Ви уморил с тия скучни подробности. Не ми се сърдете, скъпа моя Емили, аз нямам други развлечения, освен да пиша дълги писма. Докато перото скърца по белия лист, имам чувството, че сте до мен и водим с Вас спокоен, приятен разговор. Знаете ли, от горещия климат се почувствах много по-добре. Вече не си спомням кошмарите, които сънувам нощем. Но те не са си отишли — когато се събудя сутрин, виждам, че съм намокрил със сълзи калъфката на възглавницата, а понякога дори съм я нагризал със зъби.
Впрочем това са дреболии. Всеки нов ден, всяка миля от пътя ме приближава към новия живот. Там, под галещото слънце на екватора, най-сетне ще дойде краят на тая ужасна раздяла, която изцеди душата ми. О, побързай, време! Вече нямам търпение отново да срещна Вашия лъчист, нежен поглед, моя мила.
С какво друго да Ви позабавлявам? Нека Ви опиша нашия „Левиатан“ — темата наистина си заслужава. В предишните си писма Ви занимавах твърде много с изживяванията и сънищата си и още не съм Ви описал в най-ярки багри тоя триумф на британската инженерна мисъл.
„Левиатан“ е най-големият пътнически кораб в цялата световна история, без да броим колосалния „Грейт Истърн“, който от двайсет години насам пори вълните на Атлантика. Жул Верн, когато пише за „Грейт Истърн“ в книгата си „Плаващият град“, не е виждал нашия „Левиатан“, иначе щеше да преименува стария „Г. И.“ в „плаващо село“. Та той само прокарва по океанското дъно телеграфни кабели, докато „Левиатан“ е в състояние да превози хиляда души и допълнително 10 000 тона товар. Дължината на това огнедишащо чудовище надхвърля 600 фута, на ширина е около 80. Известно ли Ви е, мила Емили, как се строят кораби? Първо ги „разгръщат на площ“, тоест в специално отредено за целта помещение изчертават направо върху гладкия под чертеж на плавателния съд в естествена големина. Чертежът на „Левиатан“ е бил с такива размери, че се наложило да се строи хангар колкото Бъкингамския дворец.
Тоя параход-чудо има две парни машини, две мощни гребни колела от двете страни и едно гигантско витло на кърмата. Шестте мачти, високи чак до небето, са снабдени с пълно ветроходно оборудване, така че при попътен вятър и с пълен ход на машината корабът е в състояние да развие скорост 16 възела! За тоя параход са използвани всички най-нови постижения на корабостроителната промишленост. Сред тях са двойният метален корпус, който спасява кораба дори при удар в скала; специални странични килове, които намаляват люшкането; пълното електрическо осветление; херметичните отсеци, огромните хладилници за отработената гореща вода — изброяването на всичко би отнело много време. Целият опит от многовековните усилия на изобретателния и неспокоен човешки ум е съсредоточен в тоя горд кораб, който безстрашно пори морските вълни. Вчера отворих напосоки, както отдавна съм свикнал, Свещеното писание и изпитах потрес: в очите ми се набиха думите за Левиатан, онова страшно морско чудовище, за което се говори в книгата на Йов. И потръпнах, като разбрах внезапно, че там не се говори за морски змей, както са смятали древните, нито за кашалот, както твърдят днешните рационалисти — не, Библията явно разказва за тоя същия „Левиатан“, който ще ме достави от мрака и ужаса към щастието и светлината. Преценете само:
3
4
Хедиф — наследствена титла на египетските управници през периода 1867–1914 г. След като през 1914 г. Египет става британски протекторат, хедифите се преименуват на султани. — Б.пр.