— А не можеш ли да минеш без него? — попита със съмнение Завулон.
— Не ми се иска… — Лайк се облегна в креслото. — Той не е много силен маг. Но е изпитан в не една схватка. Истински боец. Освен това е трудно да намериш град, който Шведа да не познава достатъчно добре, за да се ориентира безпогрешно в него. А това винаги е плюс. Лично аз не познавам Питер, а и не искам да го опознавам, ако трябва да съм честен. Не обичам Питер…
— Никой не го обича — изръмжа Завулон. — Трябва бързо да прихванете този ваш Швед. Утре всички трябва да сте в Москва.
— Ще го прихванем — безгрижно махна с ръка Лайк. — Арик има на разположение такъв хидрофойл13 в пристанището… Той вече тръгна за Шведа. Между другото, не искаш ли да се повозиш, Артур?
— Искам — без да се замисли отвърна Завулон. — После. Като свърши всичко.
— Шведа вече го карат към летището — меланхолично подсказа Арик. — Полетът е след двайсет минути. След още час ще е в Бориспол.
— Значи да пращам колата? — оживи се Лайк. След секунда той се намръщи и посегна към телефона си. Няколко секунди преди да зазвъни.
— Да! — каза Лайк в слушалката. — Добре, Ефим. Сега изчезвай към Бориспол да посрещнеш Шведа; той ще долети с одеския рейс след час — час и половина. Да, във „Виктория“. Какво? — тук Лайк прихна. — Разрешавам.
И прекъсна линията.
— Ама че изроди! — оплака се той. Явно, от подчинените. — „Разрешено ли ни е на нас с Шведа да пием бира по пътя?“ Като че ли ако не им разреша, няма да пият! Сякаш Шведа не е обърнал една-две чашки с екипажа си по време на гонката!
Завулон въздъхна дълбоко:
— Да, Лайк. Тихо си живеете тук. Мирно. Безгрижно. „Виктория“, бира. Идилия.
— Градът е такъв, Артур. Той знае как да поддържа ред и тишина. Ние само се съобразяваме с него.
Завулон кимна замислено.
— Добре. Слушай. В Москва ще получите временна руска регистрация. И освен това… ще се наложи да се срещнете с представители на Инквизицията. И със Светлите. Освен това във вашата група ще има техен наблюдател.
— Ама че удоволствие — навъси се Лайк. — Без него не може ли?
— По никакъв начин. Освен това мисля, че Инквизицията ще ви наблюдава скришом. Затова ти и всичките ти приятели трябва да останете сдържани и максимално коректни. Струва ми се, че Светлите по навик се опитват да си пъхат носа във всички цепнатини и внимателно ще докладват всеки наш пропуск. И, разбира се, ще започнат тихомълком да ни пъхат прът в колелата. Затова след официалната част в Москва, до самият влак…
— Влак ли? — учуди се Лайк. — А защо не самолет?
— Пак по същата причина. Никой няма да се досети, че ще тръгнете с влак, а не със самолет. При това — с дневния влак.
— С дневния ли?
— С дневния, Лайк. Защото ние сме Дневен Патрул. И ще работите най-вече през деня. Така трябва.
— Какво значи това? Дневният Патрул на Питер не е ли с нас?
— Ето това ще трябва да разберете. Много е мътна компанията там. И работите им са мътни — повече няма накъде.
— А тези… Дивите „Черни“? — започна Лайк, но веднага се прекъсна. — Почакай. Арик трябва да разбере за какво говорим. Накратко. Без подробности. Може ли?
— Трябва — изсумтя Завулон. — Ако не те мързи да повтаряш едно и също пред всеки от твоите поотделно.
— Не ме мързи. Освен това на Симонов ще кажа по-различни неща, отколкото на Арик или Шведа.
Арик слушаше меланхолично. Той рядко проявяваше външни признаци на любопитство или заинтересованост, а през последните десетина години дори Завулон би се затруднил да разбере какво става в душата му.
— Накратко, Арик, работата е такава. Патрулите в Питер са пълен бардак. Там повече местят хартийки от една купчина на друга и крънкат премиални, отколкото да търсят неинициирани и да дърпат юздите на вампирите. Там се е появила някаква секта. И твори безобразия. Ето, Артур каза, че дори на него му се е догадило от… ъ-ъ-ъ… тяхната дейност. Основата им, доколкото разбрах, е Тъмна. Не зачитат Договора…
— Те Светлите просто ги… смачкват — вмъкна Завулон. — Талантливо, признавам, ги мачкат. Редовно принасят човешки жертви. Наскоро някой намекна на Хесер — с фотографии, видеоматериал и коментари. Едва го удържах от наказателна експедиция. Хесер и Семьон вече набелязваха целите.
— А ние трябва да се оправим с това — разбиращо кимна Арик. — Наистина. Няма московчаните да го вършат, я?