— Ясно, разбрах — кимна Шведа.
— Дай началния план за действия — деловито помоли Лариса Наримановна.
— Планът е прост. Настаняваме се в „Съветски“, на крайбрежната „Фонтанка“. Отсреща има една къща… да пукна, ако Черните не се събират периодично там. Влизаме в контакт. Осигуряваме си покана за ритуалното сборище20, като едновременно с това убеждаваме вожда на Черните да събере най-мащабното сборище, каквото някога е правено. Разбира се, с цел да привлечем колкото се може повече Черни едновременно. После — според обстоятелствата.
— Ще влизаме ли в контакт с Питерските Патрули?
— Формално — да. На практика ще работим автономно. Още въпроси?
Известно време всички се споглеждаха.
— Като че ли това е всичко — обобщи Симонов.
— Тогава отворете ми, ако не ви затруднява, една биричка.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Питер ги посрещна с мрачно небе, неприятен ситен дъждец и мръсен перон. Лариса Наримановна моментално ангажира най-близкия носач; останалите легионери също поставиха малкото си багаж на неговата количка. Само Шведа остана с чанта на рамо — своя лаптоп не го поверяваше на никого. Минаха по перона и излязоха от гарата. Под краката им се въргаляше всякакъв боклук — фасове, опаковки, парчета от вестници. Пред изхода, до вентилационната шахта, се грееха цяла тълпа клошари. До тях двама посинели от студа типове пиеха евтин азербайджански портвайн направо от бутилката, а малко по-встрани, до полуразрушената ограда, повръщаше повяхнала дама в старомоден плащ и старомодна шапка.
Арик гнусливо се огледа. Лайк, улавяйки погледа му, се усмихна и разпери ръце:
— А какво очакваше? Културна столица!
Дъждът валеше ли, валеше. Никой, много ясно, не посрещна украинския десант; явно местният Дневен Патрул е имал по-важна работа. Например, да премести купчина документи от едно бюро на друго.
Ефим пъргаво осигури три автомобила; носачът натовари багажа им, получи възнаграждението си и се повлече назад, към мръсотията на гарата. Впрочем, на улицата не беше много по-чисто.
Още от колата Лайк позвъни на Светлия наблюдател.
— Ало! Хер наблюдател? Зарежете поздравите, те все едно са неискрени. Имам честта да ви съобщя, че пристигнахме и започваме работа. Да. Между другото, не ви съветвам да се влачите след нас. Е, чао, чао, както казват италианските вампири…
Лайк прибра телефона в джоба си и запали цигара. От задната седалка Ираклий се поинтересува със съмнение:
— Смяташ ли, че ще послуша съвета ти и няма да ни шпионира?
— Не смятам — равнодушно отвърна Лайк. — Именно защото го посъветвах, няма да ме послуша. Като че ли не познаваш Светлите…
Шефът на киевчаните се обърна и се загледа през прозореца.
Питер правеше мрачно и потискащо впечатление — на всички, с изключение на намиращия се в безсъзнание Джовани.
Бързо се настаниха в „Съветски“, без да прибягват към особени методи; достатъчно беше баналното въздействие на много пари. Впрочем, в такива хотели винаги се намираха свободни места. Избраха апартаменти „лукс“, от по-скъпите, в далечното крило. После всички, освен Лариса Наримановна, се върнаха в главния корпус. Симонов се опита да надникне в попадналия на пътя му бар „Bavaria“, но Лайк моментално го скастри.
Отвън валеше дъжд.
Арик не очакваше, че в другия бар, точно срещу рецепцията, ще останат съвсем за малко. Само за по два коктейла. След втория Лайк решително стана, загаси цигарата си и нареди:
— Всички да си лягат. Утре ми трябвате свежи и бодри. Ако някой реши да продължи… ще предприема санкции. Ясно ли е?
— Тъй вярно! — Ефим бодро махна с ръка към слепоочието си. По американски маниер.
— Свободно — избуча Лайк и освободи всички с царствен жест. А самият той се отправи към изхода на хотела.
На сутринта свежият и бодър Лайк събра своя свеж и бодър отбор на последния, осемнайсети етаж на хотела, където нямаше апартаменти, а просторен хол с остъклени стени и малка кинозала. Кинозалата беше заключена; за Различните не би било трудно да проникнат в нея, но сега всички бяха привлечени от прозорците.
Отгоре Питер правеше още по-потискащо впечатление, отколкото от повърхността. Особено в това мокро време, което изобщо не се промени спрямо предишната вечер. И особено, ако го погледнеш през сумрака. Градът се беше разпрострял като гигантски цирей върху тялото на земята — черно-сив, обвит от мътна мъгла, зловещ и плашещ. Някъде там, долу, сред нищо неподозиращите хора действаха Черните — Различни, на които скоро им предстоеше да се разтворят в сумрака.