В този миг и тримата бяха докоснати от нещо — през сумрака, през дълбоките му слоеве:
„Влизайте! Оглеждайте!“
— Хм — прецени Арик. — Изглежда, че Лайк ни подкрепя. Е, щом е така, да тръгваме.
Те привично пропаднаха в петното на своята сянка и се оказаха в света на Различните, където нямаше прегради като заключени в обикновения свят врати.
В апартамента не живееше никой. Макар че се чувстваше: посещаван е доста често. Но той повече приличаше или на запустял офис, от който са изнесли цялата мебелировка, или на временен склад, който в момента е празен. Най-богата на мебели се оказа кухнята: там имаше древен очукан стол и две табуретки, отдавна загубили оригиналния си цвят. От ръждясалия кран на мивката се стичаше тънка струйка вода.
Първата стая, най-малката, беше на практика празна, ако не броим матрака до стената и одеялата с възглавницата на него. Те изглеждаха неочаквано чисти и спретнати, сякаш току-що ги бяха донесли от магазина. До матрака, в запечатани пликове, имаше купчина чаршафи от спални вагони. Общо взето, тук можеше напълно спокойно да пренощуваш, без да рискуваш да хванеш бълхи или краста. В стаята имаше и полилей, много прашен до пълна непрозрачност на плафоните. Овехтелите тапети се напъваха да се отлепят от стените; виждаше се, че периодично ги подлепват в ъглите, но без особено старание. Просто така, да не висят като парцали.
Съседната стая беше два пъти по-голяма. В центъра й стоеше кашон от телевизор, който без съмнение изпълняваше ролята на маса — върху него имаше мръсни съдове, най-вече пластмасови чашки за еднократна употреба и праисторически порцеланови чаши със счупени дръжки. Около „масата“ имаше импровизирани столове от най-различен вид: много очукано пластмасово столче (вероятно откраднато от близкото кафене), две пластмасови щайги от бира „Балтика“, къс пън с възглавничка отгоре, закрепена с два пирона, две купчини книги, древен телевизор „Рекорд-12“ и даже използвана тоалетна чиния, върху която срамежливо беше поставен шперплат. На шперплата се виждаха размитите черни букви на адреси — най-вероятно в миналото е бил капак на пощенска пратка.
Една от стените на стаята беше покрита с еднакви плакати: знаменитите васнецовски богатири, надпис „Чернодробен патрул“ и адреса на някаква клиника, неизвестно защо — харковска. На перваза имаше купчина импровизирани пепелници, в ъглите — редици от празни бутилки. Вместо полилей от тавана висеше обикновена крушка. Китайски двукасетъчен касетофон до стената; антената му беше опъната докрай. Значи тук слушат радио. Пиейки и пушейки.
Но третата стая беше заключена. В сумрака.
Малко след като Турлянски, Шведа и Рубльов отидоха да огледат подозрителната сграда, Лайк, след като си прошепна нещо с Лариса Наримановна и изпрати нанякъде Ефим, предложи на Ираклий и Симонов да се поразходят по „Невски проспект“. Долу те без никакви проблеми хванаха такси и след четвърт час слязоха на ъгъла при Халите21, близо до „Метропол“.
Симонов, който искаше да засипе шефа си с въпроси още в колата, най-накрая не издържа, покри и тримата със заклинание за нечуваемост, което ги пазеше и от досадния дъжд, и се поинтересува:
— Лайк, кажи ми, защо мислиш, че в тази сграда се събират Черните?
— Не мисля, знам.
Лайк се спря да си купи цигари.
— Откъде? — не се отказваше Симонов.
— От Махмуд — изръмжа Лайк. — Това е оперативна информация. От Прага.
— А — веднага грейна Симонов. — А пък аз си помислих… Е, тогава бързо ще ги намерим.
— И така щяхме да ги намерим — спокойно и уверено каза Лайк, след като запали. — Погледни например е-ето там, на проспекта.
Симонов послушно завъртя глава, огледа с недоумение тълпата пешеходци и едва тогава съобрази да погледне в сумрака.
По тротоара вървеше демон. Типичен демон във въображението на хлапак, нагледал се на евтини филми на ужасите. Червенокожо рогато чудовище, обсипано с нокти и бодли. Аурата му беше тъмночервена и нея отчетливо се забелязваха обърнати пентаграми, които изглеждаха безвкусно и не на място, като ПВЦ-стъклопакет в прозорците на селска църква.
— Това Черен ли е? — прошепна Симонов, оглеждайки се.
Лайк и Ираклий стояха до него, също в сумрачния си облик. И Лариса Наримановна беше наблизо, и наблюдателят от инквизицията Хена, и наблюдателят от Светлите Алексей Солодовник. Жалко, но никъде не се виждаше Пресветлият Хесер. Сякаш Различните си бяха уговорили среща на „Невски“ и сега бавно се приближават от различни страни.