Секунда-две всички мълчаха, напрегнато и в очакване. После онзи, към когото се обърна Шведа, явният тартор на компанията, все пак се предаде: взе парите и ги подаде на съседа си. Съседът незабавно се отправи към бар плота.
Върна се с неразпечатана кутия цигари в ръцете си.
— Дядка, купих и цигари. Нали нямаш нищо против? Бирата ей сега ще я донесат.
— Казват ми Шведа — каза Шведа. Достатъчно твърдо, но не и агресивно.
И протегна ръка за здрависване. Разбира се, към главния в тази компания.
— Тоба23 — представи се тарторът.
Останалите имаха подобни имена: Домошаря, Мързела, Лентяя, Руст24, Беха и Кривия.
Изглежда, че „Хайнекен“-ът накара тийнейджърите да се примирят с присъствието на чичкото, понеже барманът не ги остави да чакат дълго.
— Можеш ли да използваш силата? — попита Тоба, безпогрешно определяйки Шведа като по-старши. Ефим беше временно забравен.
— Мога.
— А да влизаш в мъглата?
— В сумрака — поправи го машинално Шведа. — Мога, разбира се.
— Сумрак ли го наричате?
— Да.
— И много ли сте там… в Киев?
— В какъв смисъл? — престори се Шведа, че не разбира.
— Ами такива, избрани, колко сте?
Шведа сви рамене.
— Аз и Ефим. Има и една девойка, но тя остана в Киев.
— У-у — съжалително проточи Тоба. — Значи вие сте съвсем диви. Имате късмет, че ни срещнахте, честна дума.
— Ефим ви срещна — уточни Шведа.
— Все пак ви провървя. И с какво се занимавате там?
— В Киев ли?
— Ъхъ.
— Живеем. — Шведа отново сви рамене. — С какво можем да се занимаваме?
— Ами, — започна да развива мисълта си Тоба, — вие все пак не сте обикновени хора. Значи вашият път е особен, не прилича на пътя на обикновените хора.
— Не знам — безгрижно каза Шведа. — Не съм се замислял за това. Живея си и това е. Не трябва да работя за никого. И няма нужда да се боя от никого, нито от ченгета, нито от бандити. Какво му е лошото на този живот?
— Това не е живот — изпръхтя Тоба. — Това е нищо. Такива като нас би трябвало да имат особена цел.
— Ами сподели. — Шведа надигна бутилката. — Може и да се съглася.
— Например, да увеличаваме силата си. Така ли е, пийпъл?
„Пийпъл“-ът нестройно забръмча, демек, така си е, кой се съмнява.
— А защо? — поинтересува се Шведа, при това напълно искрено.
— Как защо? — стъписа се Тоба. — За да си най-добрия!
— Ние с Ефим и така сме най-добрите там. — Шведа изсумтя. — Къде по-нагоре?
Подобно заявление сигурно би предизвикало пристъп на хомеричен смях у Лайк или Лариса Наримановна, но ролята го изискваше, какво да се прави…
В кафето влезе Рубльов, пушейки цигара. Имаше разсеян вид. Никой от Черните не му обърна внимание, затова върколакът спокойно и непринудено отиде до бар плота, поръча си „Отвертка“ и се поинтересува кога ще се освободи терминал. Барманът отговори нещо в смисъл — кой знае? Почакай, току-виж се освободил някой.
Рубльов остана на бара. Шведа почти не го виждаше — пречеше му покритата с дъждобрани закачалка. И не го чувстваше. Върколакът се беше прикрил…
— В Киев може и да сте най-добрите — снизходително съобщи Тоба. — А тук… Макар че теб, чичко, бих те взел в отбора си. Имаш начално ниво, имаш.
Шведа се усмихна.
— Притрябвал ми е твоят отбор — иронично каза той. — Аз съм волен стрелец. Ефим — да, все го влекат разни странни неща. А мен — не.
— Но това е скучно — намеси се притежателят на погледа-бургия, който се беше представил като Руст. — Да имаш такива дарби и да не ги използваш?
— Защо да не ги използвам? — възрази Шведа. — Аз, например, отмъквам парите на рекетьорите по пазарите. Хем доходът ми е приличен, хем не закачам обикновените хора.
— Можеш да отмъкнеш много повече в някой голям магазин — изсумтя Тоба.
— А защо? — прекъсна го Шведа?
Въпросът обърка Черния.
— Тоест… как защо?
— Защо ми е повече, щом парите от бандитите ми стигат? Че и остават. Минавам веднъж месечно — и готово.
— А през останалото време какво правиш?
— Чета книги — призна Шведа. — Е, освен това обичам да пътувам с яхта, но само през лятото.
— Скучно живееш, дядка. Хайде, пийпъл, допивайте бирата и да се изнизваме. Ще им покажем какво е да живееш на пълни обороти.
Бирата беше унищожена и компанията на Черните се надигна.
— Хайде, тръгвай. — Тоба побутна Ефим под лакътя. — Това да не ти е Киев…
Шведа стана самостоятелно. С крайчеца на окото си забеляза, че Рубльов небрежно загаси цигарата си, но не напусна мястото си, нито се обърна.
Те излязоха под нощния ръмеж.
23
24