— Той се е побъркал — измърмори Шведа.
— Не — каза Лайк неочаквано сухо и леко мрачно. — Просто я обича.
Тамара не подаде никакъв знак. Тя отново кръстоса поглед с огромния демон и кратко каза:
— Говори.
Стигащият до небесата стълб започна бавно да гасне. За две-три секунди Завулон се смали до нормалните си размери и почти обичайния си облик.
А Арик гледаше Тамара, живата и прекрасната, и глупаво се усмихваше.
Глупаво и щастливо.
СЕДМА ГЛАВА
Същата вечер, когато всичко се поуспокои, екипът на Лайк се отправи към Киев. Лариса Наримановна, заедно с напълно психясалия Джовани, отлетя отделно, разбира се. Ираклий също отлетя: той беше силен маг, вторият по сила Тъмен в Украйна сред онези, които работеха с Патрула.
Но на колегията на Инквизицията поканиха само първите.
А Арик Турлянски остана. Защото и той беше поканен на колегията на Инквизицията, но — напълно закономерно — никой не се учуди на това.
В стаята на Ираклий (след като беше добросъвестно почистена от камериерките), се самонастани Завулон. Той извика Лайк при себе си по много оригинален метод: удари няколко пъти с юмрук по стената, тъй като стаите им бяха съседни, а Различните не се оплакваха от лош слух.
Току-що беше минало полунощ; в този момент с Черните се занимаваше Инквизицията, която буквално наводни Санкт-Петербург. Тъмните Различни бяха отпратени, като заинтересована страна. Впрочем, и Светлите също. След доста изнурителния сблъсък в центъра на Марсово поле Лайк с удоволствие поспа няколко часа. Би поспал и още, но точно тогава почука по стената московският му колега.
Шереметиев влезе в стаята на Завулон без да чука — нали го викаха!
— Здравей, Артур — измърмори Лайк.
— Нали вече се видяхме? — престорено се учуди Завулон. Той знаеше какво ще отвърне Лайк: „Аз спах, за мен вече е утре“.
Лайк отговори точно така.
— А пък аз не спах… Между другото, — Завулон придърпа с крак един стол, вдигна си краката с ожулени обувки върху него и завъртя глава, сякаш се оглеждаше, — кой е поставял защитата? Ти ли?
— Аз.
— Кога ще се научиш да запушваш всички дупки?
— А има ли дупки? — недоверчиво се поинтересува Лайк.
— По въздуха, на шестия слой има енергетичен дисбаланс. Ето тук и ето тук. — Завулон посочи с цигарата къде точно — до прозореца и под закачалката. — Всеки сополанко с бяло зрение…
— Ами опитай — посъветва го ехидно Лайк.
Завулон подозрително присви очи.
— Хм… — съобщи той след няколко секунди. — Наистина. Как го направи?
— Какво значение има — изсмя се Лайк. — Просто така, внезапно озарение. Бялото зрение е достъпно не само по въздуха. Също и в земята. Е, наистина, инверсно и в пълзяща фаза. Търсачите на вода го използват.
— Наистина ли? — учуди се Завулон. — Не знаех!
— Това е, защото съвсем си разпуснал своите вещици, няма кой да работи в земята. Никаква теоретична подготовка, само архаизми с остроумия — и досега наричат артефактите „чудесии“.
— А „Касагар Гарсара“26 кой е написал, ще ми припомниш ли? А? Вещиците? А чии вещици? — моментално изравни резултатът Завулон.
Лайк въздъхна дълбоко.
— Добре, сядай… — махна с ръка Завулон, ръсейки пепел по килима. — Питай…
— По-добре разкажи всичко сам. — Лайк с удоволствие се строполи в креслото, извади цигара, опипа дрехите си, но не намери запалка. Затова въздъхна, каза: „А…“ — и запали от огънчето, което се появи на дланта му.
— Добре — съгласи се неочаквано Завулон. Лайк беше свикнал, че от московския колега не можеш да измъкнеш нито дума. През това време Завулон започна:
— Общо взето, точно след като ви изпратих в Москва, ми се натресоха двама плащоносци от Прага. Демек, диспозицията на силите е променена, информацията за Черните е малко поостаряла. Те, виждаш ли, решили, че не съм изпратил теб, а някакви младоци. И се започна…
— А защо не ми каза после? — мрачно се поинтересува Лайк.
— Забраниха ми. Решиха да оставят групата ти „as is“27 и да наблюдават. Когато ситуацията, от една страна, се проясни, а от друга — стана критична… Е, ти сам видя.
— Както винаги — измърмори Лайк. — Колко пъти си ме пращал в най-горещата точка, а? На сляпо, без информация?
— Много. — Завулон равнодушно помръдна брадичката си. — Но ти си от онези, които винаги се измъкват. А останалите… останалите не се броят.
— Ти може и да не ги броиш. А аз?
— Ако не успяват да се измъкнат, тогава не струват нищо. И не им е мястото до теб. Между другото, този ваш… хибрид между турци и поляци. Как е? Имам предвид, планиран ли е преход във висшата лига?
26