Зовяха ги и поредните неприятности — какво ли друго можеше да накара шефа на московския Патрул да дойде в Одеса, освен неприятности?
Само че Завулон, въпреки очакванията на Шереметиев, започна твърде отдалеч.
Едва се бяха настанили на масата, когато той направи движение, сякаш бърка във вътрешния джоб на несъществуващото си (все пак е лято, при това — южно) сако и извади от сумрака продълговат плик, запечатан не къде да е, а в московското бюро на Инквизицията. От плика лъхаше на официална магия.
— Дръж — измърмори раздразнено Завулон. — Засега само за барманите…
В плика, без съмнение, бяха официалните разрешения за инициация на персонала във „Виктория“, които Лайк отдавна и безуспешно се опитваше да получи. Той, разбира се, не разчиташе на едновременната инициация на всички сътрудници, от директорката до келнерките. Но неизвестно защо процедурата по разрешението поне за двамата бармани и двамата готвачи непрекъснато се отлагаше.
— Е, най-накрая! — Лайк взе плика. — А готвачите? Поне за Саша? Или още не?
— Още не. — Завулон продължаваше да мърмори раздразнено. — Извинявай, ама не ми беше до това. А това е за твоя Турлянски. Ти ще му го връчиш, аз нямам време.
В поредния плик се криеше още едно разрешение на Инквизицията. Лайк нямаше нужда да поглежда в текста, изписан със сумрачни букви.
„Сие удостоверява правото на Тъмния маг Аристарх Турлянски, роден и иницииран в Одеса, нине и присно29 да носи сумрачно име, дадено от наставника му и пазено в душата и сърцето.
Тъмнината потвърждава заслугите на своя адепт.
Светлината признава сие и не възразява.
Инквизицията свидетелства: да бъде.
Дадено: …“
Датата беше вчерашна.
— Охо! — Лайк вдигна вежди. — Чак пък!
— Ако си направиш труда да проучиш вероятностите — глухо промълви Завулон, — ще разбереш той от какво опази Различните на Марсово поле. Това, че Турлянски познаваше тази побъркана питерска чародейка е нечуван късмет. Впрочем, стига за това. По-добре кажи, знаеш ли в Москва някакво място, подобно на „Виктория“? Желателно е да е по-близко до Таганка.
Лайк се разсмя, прибирайки грижливо пликовете в сумрака:
— Какво? Осъзна ли го най-сетне?
Завулон погледна студено към киевчанина — изглеждаше, сякаш дори летния зной се отдръпна по-далеч от масата на Различните.
— Каквото и да се говори, определено има известна полза от подобен вертеп.
— Мога да звънна на една позната вещица, тя е голям майстор в откриването на такива места.
— На кого? На Сестричката Си?
— Да, на Нея.
— Ами… звънни й.
— Ще звънна.
В този момент донесоха бирата. Топла. Ето къде Завулон трябваше да използва студения си поглед — бирата просто не успяваше да изстине в хладилниците.
— Защо измъкнахте от Киев така скоропостижно? — с досада попита Завулон.
„Та той е недоволен — внезапно разбра Лайк. — Недоволен е, при това много. Затова и мърмори.“
— Ами така… Дощя ни се море след този смрадлив Питер, слънце. Топлина, дявол да го вземе. Арик трябва да сдаде поста си, а Шведа, съответно, да го поеме. А аз — ще проконтролирам, наставлявам и благославям.
— Лайк — въздъхна с укор Завулон. — Не ме будалкай, става ли? Докладвай всичко, което си проучил по въпроса за инициацията на градовете.
Едновременно с това Завулон усили защитната стена, която и без това не беше слаба.
„Ама разбира се — унило си помисли Лайк. — Той се е сетил. Беше глупаво да се крия. Глупаво… и самонадеяно. Но нали все някога трябва да го изпреваря? Непременно трябва!“
„Не и този път“ — помисли си Завулон, гледайки пронизително колегата си.
По моста се приближаваше сватба. Още час-два — и новобрачните, заедно с гостите, щяха да започнат да премаляват от жега. Затова всички бързаха да обиколят задължителните за подобно тържество места, бързо да позират на печалния възрастен фотограф, приличащ на чучело на фламинго от берлинския паноптикум, и да се шмугнат в спасителната климатизирана прохлада на предвидливо наетата кръчма.
— Между другото, — отбеляза Завулон, — фон Киссел също е в Одеса. И Хесер изпрати… емисар. Със свита.
— Кого?
— Иля.
— Един такъв очилат?
— Те там през един са очилати — измърмори Завулон. Все още недоволно.
Това беше нетипично за шефа на московските Тъмни. Той рядко излагаше на показ настроенията и чувствата си, а когато това все пак се случваше, обикновено не продължаваше дълго. Вече му беше време да престане да изобразява недоволство и да започне методично да измъква информация от Лайк. А последното Завулон го умееше както никой друг на този свят.