Шефът на Дневния Патрул на Причерноморието имаше в запас голямо количество хубаво шампанско. Но Озхар едва усети вкуса му.
— Е, какво? Колега Озхар! Мисля, че ще е правилно, ако точно ти първи поздравиш приемника си. Хайде! По волята на Тъмнината!
— Поздравления, Швед! — успя да промълви Озхар, овладявайки с труд гласа си.
Това не минава толкова лесно — получаването на сумрачно име. Впрочем, Озхар свикна доста бързо. Та днес той изпитваше благоволението на самата Тъмнина.
На Тъмнината — и още нещо, но какво именно, Озхар изобщо не можеше да разбере.
Той разбра това едва към полунощ, когато гледаше нощната Одеса от борда на обещания на Завулон хидрофойл. Но преди това се случиха много неща.
Първо, празнуващите смяната на шефа на Причерноморието Различни се преместиха от офиса на Дневния Патрул в близкия ресторант „Тази Одеса“. Там, неизвестно по какъв начин и по какви причини, се появиха Завулон и още един московски маг на име Юрий. Със сигурност не бяха влезли през вратата, а когато Озхар влизаше в залата, начело на вече пияната компания, тях ги нямаше там.
Лайк, независимо от изпитото, оставаше напълно трезв, а Озхар почти не пи. Не му вървеше пиенето днес. Затова пък Тамара се отпусна и вече не изглеждаше толкова печална както обикновено. И се усмихваше по-често. На Озхар това му харесваше, макар че му беше трудно да превключи от собствените си преживявания към околните. После всички спешно тръгнаха нанякъде; в паметта му, неизвестно защо, остана само мрачното лице на помощника му, Сеня Кричковски. Изглежда Кричковски беше единственият, който остана недоволен от назначаването на новия шеф: Озхар прекрасно съзнаваше, че заместникът му отдавна възнамеряваше сам да заеме креслото му. Но, неизвестно защо, Лайк не тачеше Кричковски, макар че той беше напълно вменяем и уважаван от южняците-Различни. Озхар съзнаваше и това, че Шведа наистина бе по-подходящ за поста, защото беше ако не по-силен, то със сигурност — по-опитен.
Накратко, в мислите на Озхар царяха объркване и възхитителна нестройност. Той разсеяно галеше незагорялата ръка на Тамара и реши, че днес доброволно ще се отдаде на течението на живота, още повече че загрижените физиономии на Артур-Завулон, Юрий и Лайк предвещаваха някакви близки и най-вероятно не много приятни изненади. И след поредния момент на всеобща активност Озхар просто тръгна след всички, озова се до жълт „Опел“ с таксиметрови квадратчета, отвори вратата пред Тамара, седна до нея и с удоволствие откри, че Лайк е заел предната седалка. Значи всичко вървеше както трябва. После пътуваха нанякъде — Озхар дори не погледна накъде. Тамара се притискаше към него, беше му леко, спокойно и хубаво. Скоро замириса на море; Лайк нареди да излизат и Озхар, без изобщо да се учуди, се намери на пристана. Отляво плискаше морето, отдясно и малко назад сияеха светлините на морската гара, а още по-назад се издигаха стъпалата, водещи към булевард „Потьомкински стъпала“. Екипажът на хидрофойла, разбира се, нощуваше на борда. Озхар с удоволствие помогна на Тамара да мине по трапа, радвайки се, че не е пил. А миг по-късно откри, че освен тях на хидрофойла са попаднали пак същите Лайк, Завулон и Юрий. Дори Шведа го нямаше, макар че кой, ако не този клабаутерман31, трябваше да бъде на борда.
Отдалечиха се с бавен ход, без да ползват подводните крила, макар че сънното, на практика огледално море, като никога предразполагаше към скоростни морски разходки. Тъкмо се здрачаваше, светлините на Одеса пламваха все по-ярко и празнично и изведнъж Озхар най-накрая разбра какво именно чувстваше смътно още от сутринта.
Одеса се беше променила. Беше се променила пъстрата й аура, самото усещане за родния град. Станала е по-цялостна и по-малко сънена, сякаш градът се разбуждаше от вековен сън.
Не беше много сложно да се свърже това със скорошните събития в Питер и загрижените физиономии на суперите.
Те се настаниха в шезлонги на предната палубна площадка. Юнга-стюард им поднесе напитки и се разтвори в полумрака на дежурното бордово осветление. Лайк, който го домързя да прави защита „от нулата“, използва един от подготвените амулети с основния блок. А да го допълни и усили не му пречеше никакъв алкохол.
Останалите чакаха.
— Дисбаланс по въздуха на шести… — измърмори Юрий след малко.
— Това не е дисбаланс — обади се Завулон със същия тон. — Погледни, интересно решение. А ти, Лъки, не трябва да използваш една и съща находка два пъти.
31