— Насам, мисис Савидж. Какво хубаво момиченце.
Лу Ан бе поведена по спирална стълба и съпроводена до мястото й. Когато настани Лиса до себе си, прие предложената й чаша вино. Отново огледа с възхита обширното пространство и забеляза вградените към всяко място телевизор и телефон. Никога досега не бе пътувала със самолет, а слагаше началото по най-луксозния възможен начин.
Погледна през илюминатора навън, където бързо се спускаше мрак. Засега на Лиса й стигаше забавлението да оглежда новата обстановка и Лу Ан използва свободното време да си събере мислите, докато отпиваше от виното. Няколко пъти пое дълбоко дъх, после заразглежда новите пътници, които влизаха в отделението за първа класа. Някои бяха възрастни и скъпо облечени. Други бяха в делови костюми. Един млад мъж носеше джинси и тениска. На Лу Ан й се стори, че разпознава в него член на известна рокгрупа. Тя леко трепна, когато самолетът тръгна да се отделя от ръкава. Стюардесите започнаха демонстрацията за безопасност и след десет минути гигантската машина се понесе по пистата. Лу Ан се вкопчи в страничните облегалки на креслото си и стисна зъби, когато самолетът се разтресе и залюля, набирайки скорост. Не смееше да погледне през прозорчето. О, боже, какво беше направила? С едната си ръка закрилнически притисна Лиса, която изглеждаше доста по-спокойна от майка си. После с грациозно движение самолетът се издигна във въздуха и люлеенето престана. Лу Ан имаше чувството, че се носи в небето върху огромен сапунен мехур. Принцеса на вълшебно килимче; този образ се загнезди в съзнанието й и остана там. Пръстите й, сграбчили облегалката, се поотпуснаха, а устните й леко се разтвориха. Погледна през прозореца ярките светлини на града долу, страната, която напускаше. Завинаги според Джаксън. Някаква вътрешна потребност я накара да махне за сбогом през прозореца. След това отново се облегна назад.
Двайсет минути по-късно седеше, поставила слушалки на ушите си, и леко се полюшваше в такта на класическата музика, звучаща в тях. Цялото й тяло се напрегна, когато на рамото й се отпусна ръка и до слуха й долетя гласът на Чарли. Носеше шапката, която тя му бе купила. Усмивката му бе широка и сърдечна, но потрепването на очите и всичките му жестове издаваха нервност. Лу Ан смъкна слушалките.
— Боже мили — прошепна той. — Ако не бях познал Лиса, направо щях да те отмина. Какво се е случило с теб?
— Дълга история. — Тя стисна здраво китката му и от устните й се изтръгна едва доловима въздишка. — Значи ли това, че най-сетне ще ми кажеш истинското си име, Чарли?
Слаб дъжд заръмя над града малко след излитането на боинг 747. Вървящият бавно по улица в центъра на Манхатън мъж с черен шлифер, тъмна шапка и тънък бастун сякаш не забелязваше неприятното време. Външността на Джаксън се бе променила коренно след раздялата му с Лу Ан. Състарил се бе с поне четирийсет години. Под очите му имаше торбички, остра бяла коса обрамчваше плешивото му теме, осеяно със старчески петна. Носът бе дълъг и провиснал в края, също като брадичката, а вратът беше набръчкан като на костенурка. Походката му, бавна и отмерена, бе в пълно съответствие с образа на немощен старец. Имаше навика вечер да се състарява, като че с падането на мрака у него се появяваше потребност да се приближи към старостта и смъртта. Вдигна очи към покритото с облаци небе. Самолетът в този миг трябваше да е някъде над Нова Скоша1, отправен по издигнатата си траектория към Европа.
Тя не бе тръгнала сама; Чарли я беше придружил. След като остави Лу Ан, Джаксън се задържа на летището и видя как Чарли се качи на самолета, без да подозира, че работодателят му е само на няколко крачки разстояние. Това подреждане на нещата можеше да се окаже сполучливо, каза си Джаксън. Имаше съмнения по отношение на Лу Ан, сериозни съмнения. Тя бе укрила информация от него, което обикновено той смяташе за непростим грях. Успял бе да отстрани голям проблем чрез елиминирането на Романело, но трябваше да си признае, че трудността бе възникнала отчасти поради собствените му действия. Та нали той бе наел Романело да убие избраницата му, ако тя не приемеше предложението. Никога досега обаче не бе работил със спечелил от лотарията, който да бяга от полицията. Щеше да постъпи, както правеше винаги пред лицето на евентуална катастрофа: да стои отстрани и да наблюдава. Ако нещата продължаваха да се развиват гладко, нямаше да се намесва. Но при първия сигнал за тревога щеше да предприеме незабавни и насилствени действия. Тъй че присъствието на способния Чарли с нея можеше да се окаже много полезно. Лу Ан бе различна от останалите, това бе сигурно.