— А сега — продължи Осару, като се обърна настрана и посочи нагоре, — ако сахибите погледнат нататък, ще видят поуновия орех.
Младежите погледнаха към посоченото място и с интерес забелязаха няколко стройни палмови дървета, високи до петдесет фута16, с гладки цилиндрични стъбла и красив кичур от перести листа на върха. Тия листа бяха широки цели два ярда17, а дължината им беше още по-голяма. Дори и младите листенца бяха дълги повече от един ярд. И точно под мястото, откъдето листата започваха да растат, увиснали на стъблото, се показваха цял куп орехи с оранжевочервен цвят, всеки един голям колкото кокоше яйце. Това бяха прочутите орехи Бетел, описани отдавна в книгите на пътешествениците из Ориента. Карл позна дървото Areca catecbu или палмата Бетел, смятана от мнозина за най-красивата индийска палма.
От същия вид Areca има още две известни палми: едната вирее пак в Индия, а другата — американската палма — е по-прочута и от палмата бетел и е позната под името „зелка-палма“. Тя се среща из Карибските острови. Стъблото й достига на височина до двеста фута, при все че диаметърът му е само седем инча18. Това красиво вретенообразно дърво често бива отсичано заради крехките му сърцевидни листа към върха, които, сготвени, се ядат вместо зеле.
Осару показа на младите си господари как бетелът се приготовлява за дъвчене. Първом се разстилат листата на бетеловия пипер. Върху тях се насипва тънък пласт негасена вар, предварително намокрена, за да се задържи на място. Тогава бетеловият орех се нарязва на малки резенчега, които се нареждат най-отгоре, и всичко това се навива като пура с остри краища. Тия пури се нареждат в спретната бамбукова кутия и се изваждат, когато потрябват за дъвчене.
Орехът, взет отделно, не може да се яде. Неговият вкус е много остър и стипчив, тъй като съдържа танин. Но заедно с пиперовия лист и варта орехът става по-мек и по-приятен. Той е много парлив за вкуса на европееца и лесно замайва главата на тия, които не са свикнали с него. Един закоравял дъвкач на бетел като Осару обаче не изпитва тези неприятности и би се изсмял, ако някой му каже, че ще се „опие“ от поуни.
Бетеловият орех има свойството да боядисва слюнката и да я прави тъмночервена, така че тя заприличва на кръв. Във връзка с този факт надареният със схватлив ум Осару, който беше посетил големия град Калкута и обиколил част от Индия, разправи един интересен анекдот. Ето същината на неговия разказ:
Един млад лекар, току-що напусна Европа и университета, пристигнал с голям параход в някакъв индийски град. Още на следната сутрин, като се разхождал из улиците на едно предградие, срещнал младо момиче, което сякаш храчело кръв. Лекарят се обърнал кръгом и тръгнал след момичето, което продължило да плюе кръв почти на всяка крачка. При мисълта, ч е девойката няма да живее повече от час, той се загрижил и я проследил до нейния дом, представил се на родителите й и ги убедил, че от признаците, които наблюдавал, след няколко минути тяхната дъщеря ще ги напусне завинаги. Тогава и родителите се разтревожили, както и самото момиче, тъй като никой не се и съмнявал в способностите на важния лекар-сахиб. Изпратили за свещеник, но преди той да пристигне, момичето наистина умряло.
Да, момичето починало от страх; лекарят просто го уплашил до смърт! Но нито родителите на момичето, нито свещеникът, нито пък лекарят разбрали това. Лекарят продължавал да вярва, че момичето починало от храчене на кръв, а другите изобщо не разбрали, че именно поради храченето на „кръв“ той сложил своята диагноза.