Слухът за способния лекар скоро се пръснал наоколо. Болните просто тичали при него и той бил на път да натрупа голямо богатство. Но не след дълго лекарят забелязал и у други хора признаци на същата болест, от която умряло бедното момиче, и научил, че тази „болест“ произлиза от дъвчене на бетел. Ако е бил по-съобразителен, той щеше да запази тайната за себе си; но за свое нещастие той бил бърборко и не могъл да се сдържи, а разказал цялата история на приятелите си. Разказал я някак си като виц, като шега — защото европейците за жалост не ценят много-много живота на туземците.
В края на краищата обаче това съвсем не излязло шега за самия лекар. Родителите на момичето, както и хората в града разбрали как стои цялата работа и приятелите на починалата се заклели да отмъстят. Пациентите напуснали младия лекар тъй бързо, както и дошли при него; за да се избави от неприятности и за да избегне опасността, която го застрашавала, той бил принуден да отпътува със същия параход, с който пристигнал.
Глава V
ПТИЦИ РИБОЛОВЦИ
— Нашите пътешественици следваха един от притоците на Брамапутра, който извира от Хималаите, тече на юг и се влива в река там, където тя прави голям завой. Ловецът на растения бе решил да навлезе в хималайската област, наречена Бутан, защото тя още не беше посещавана от други ботаници и се говореше, че е пълна с богата и разнообразна флора. Нашите ловци все още пътуваха през населени места, където се виждаха полета, засети с ориз и захарна тръстика, бананови гори и различни видове палми, някои от които — като кокосовата палма и бетела — се отглеждат заради техните орехообразни плодове, а други — като широколистната кариота, за добиване на палмово вино.
Виждаха се и цели полета, засети с мак, от който се добива опиум, мангови дървета и високата широколистна папайя, както и виещите се около палмите стъбла на черния пипер с красивите си зелени листа. Срещаха се по пътя хлебни дървета с огромни плодове, смокини и гори от Urtica19, разни видове борове и Enphorbia20, както и най-различни портокалови дървета.
Младият ботаник откри много растения и дървета, които принадлежаха към флората на Китай, а забеляза и много други неща, които му напомняха прочетеното в книгите за Китай. И наистина, тази част на Индия, която е съвсем близо до границите на Асам, по своите природни богатства много прилича на Китай. Дори и нравите и обичаите на местното население наподобяваха тези на хората от Небесната империя21. И сякаш за да бъде приликата още по-пълна, в тази част на страната с успех се отглежда и чаят.
Но нашите пътешественици напредваха и скоро имаха случай да наблюдават нещо, което им напомни за Китай повече от всичко видяно дотогава.
Заобикаляйки една горичка, те се намериха пред не много голямо езеро, а близо до брега видяха мъж в малка лека лодка. Застанал прав, хванал в ръцете си дълъг тънък прът, той буташе лодката към средата на езерото.
Нашите пътешественици — но не и Осару — извикаха от учудване и изведнъж се спряха.
На какво ли се учудиха толкова много? Сигурно не на лодката, нито на мъжа в нея, нито пък на дългия бамбуков прът в ръцете му. Не! Това бяха обикновени неща, които те виждаха всеки ден по пътя си. Нито едно от тях не беше ги накарало да се спрат изведнъж и да застанат тъй учудени. Причината беше съвсем друга: от двете страни на лодката, по самия й ръб, бяха накацали цял ред птици, големи колкото гъски. Гушите и гърдите им бяха бели, крилата и гърбовете им — изпъстрени с тъмнокафяви пера, шиите им — дълги и извити, човките им — големи и жълти, а опашките им — широки, със закръглени краища.
Макар че мъжът беше прав в лодката и размахваше дългия си прът над главите им ту от едната, ту от другата страна, птиците изглеждаха толкова питомни, че не обръщаха внимание на неговите движения; при това не бяха вързани, а просто кацнали върху ръба на лодката. От време на време някоя от тях протягаше дългата си шия над водата, поизвиваше глава на една страна, после я изправяше и отново заемаше предишното си положение. Невиждани птици — толкова питомни! Ненапразно гледката изненада баварските младежи. И двамата се обърнаха за обяснение към Осару, който просто кимна с глава към езерото и каза:
— Той лови риба.
— О, рибар значи! — добави младият ботаник. — Да, сахиб. Гледайте, ще видите.
Това обяснение наистина бе достатъчно. Младежите си спомниха — те бяха чели някъде как китайците ловят риба с корморани22 и при все че гледаха отдалече, видяха, че птиците по лодката са именно корморани. Всички бяха от рода Phalacrocorax sinensis. Макар и малко по-различни от обикновения корморан, те притежаваха същите характерни белези — дълго, плоско тяло, силно изпъкнали гърди, подвит накрая клюн и широка закръглена опашка.