Выбрать главу

— Наистина, Гаспар, ти имаш изобретателен ум. Никога нямаше и да помисля за тия неща. Продължавай по-нататък!

— А сега да ви кажа направо — намерих и дърва!

— Браво! Браво! — извикаха радостно Карл и Осару. — Намерил си и дърва?

— Да, най-после намерих и дърва… Сетих се за тях, когато се мятах през нощта, а после си мислех, че съм сънувал, след което изглежда, наистина съм заспал. Но не след дълго се разсъних и почнах отново да мисля. Тогава се сетих и за съда, в който бихме могли да стопим лойта.

— Ура! Това е чудесно!

— А сега, изслушайте моя план: той е вече съвсем готов, защото докато говорех, аз все мислех… Може би и вие ще добавите нещо, но ето какво предлагам аз.

— Говори, Гаспар! Продължавай!

— Ние имаме две пушки, нали? А Осару има копие, брадвичка, лък и пълен колчан със стрели. За щастие неговият колчан е от бамбук и е сух като талаш. Предлагам най-напред с помощта на Осарувата брадвичка да начупим прикладите на пушките, шомполите53 и всички дървени части — когато излезем, ще си направим нови. Трябва също да начупим дръжката на Осарувото копие, лъка, стрелите и колчана му. Не се тревожи, Осару, ще си направиш друга, в гората има богат материал. След като сторим всичко това, ще можем да си накладем толкова голям огън, че да стопим мас, колкото си щем…

— Прав си, братко — прекъсна го Карл. — Но в какво ще стопим маста?

— Този въпрос и мене ме смущаваше отначало — отговори изобретателят Гаспар — и мислех, че не ще преодолея тази трудност, но се сетих за моя барутник. Ти знаеш, че той е патент и че капакът му може да се отвинтва. Можем значи да махнем капака, да изпразним барута в джобовете си и да употребим барутника за тиган… Сигурен съм, че ще издържи на високата температура, тъй като е направен от кована мед и няма никаква пукнатина. Единственият му недостатък е, че е малък, но ние можем да го напълним няколко пъти.

— И вместо фитил ти искаш да употребим връвта на Осару, като я нарежем и потопим парчетата в разтопената лой, така ли?

— Нищо подобно! — отговори Гаспар с тържествуващ тон. — Никъде нищо няма да потапяме. Това разрешение вече не ми харесва… Не ние ще си направим истински свещи, отлети в специален калъп!

— Как тъй отлети? В какво ще ги отлеем?

— О, и това ще узнаеш полека-лека. Когато Осару щеше да хваща тигъра, нали не ни каза целия си план изведнъж… Сега аз ще му се отплатя, като сторя същото… Хахаха!

Гаспар завърши думите си със смях. Това беше първият им смях, откакто бяха влезли в пещерата. И без съмнение — първият смях, който изобщо бе отеквал в тоя мрачен лабиринт.

Глава LXIII

СВЕТЛИНА В МРАКА

Без да губят повече време, и тримата се заеха да накладат огън под ръководството, разбира се, на Гаспар.

Най-напред извадиха цевите на пушките и отвинтиха ударниците, след това отделиха, и другите железни части от ложата. Като удряха с един камък и с брадвичката, те изтръгнаха приклада на всяка пушка от желязната рамка и го насякоха на малки парчета. Пожертваха дори и двата шомпола, но внимателно запазиха железните пръстенчета, винтовете и гайките. Те работеха сериозно и съсредоточено, тъй като сега вече твърдо вярваха, че ще се измъкнат от пещерата. Разумът им подсказваше, че оръжието, което сега разглобяваха, може би скоро щеше да им потрябва, и то дори повече, отколкото всеки друг път. Ето защо те не повредиха нито една частица, която не можеха да заместят, нито пък изхвърлиха някакво парченце. По необходимост пожертваха само дървените части, но грижливо отделиха всички железни частици, до най-малките бурмички и ги събраха и вързаха в една кърпа, за да могат по-лесно да ги носят.

След това „под брадвата“ попадна оръжието на Осару. Извадиха острия железен връх на копието му, а дългата дървена дръжка начупиха на множество малки късчета; после махнаха тетивата на лъка и го насякоха на трески; най-после натрошиха стрелите и нацепиха колчана. Всичко това представляваше отличен дървен материал, стар и сух, който щеше да се подпали и да гори като борина.

До този момент ловците не се бяха сетили и за друг източник на гориво — двете дръжки на факлите, които бяха дълги и дебели като дръжките на оборни метли. Бяха ги захвърлили, когато факлите угаснаха, и сега навярно се търкаляха някъде наблизо. Тримата започнаха да тършуват и скоро намериха и двете дръжки; нещо повече — намериха, че на края им все още има доста от смолистите борови трески.

вернуться

53

Шомпол — пръчка за пълнен и чистене цевта на пушката.