— Вероятно учение по откриване на цели. Скип Тайлър твърди, че тези врати са за нова задвижваща система.
— Ами! — седна Гриър. — Разказвай!
Райън извади бележника си и направи резюме на познанията си по подводна техника.
— Скип каза, че ще успее да моделира с компютър ефективността й — заключи той.
Веждите на Гриър се вдигнаха.
— Кога?
— Може би в края на седмицата. Казах му, че ако свърши до петък, ще му платим за работата. Двадесет хиляди звучи разумно.
— Ще има ли някакво значение?
— Трябва, сър, ако получи изходните данни, от които се нуждае. Скип е умен. Искам да кажа, че в академията не раздават докторати, а той е един от първите пет в класа си.
— Това струва ли двадесет хиляди от парите ни? — Гриър беше прочут със скъперничеството си.
Райън знаеше как да му отговори.
— Сър, ако ние следваме нормалната процедура, ще трябва да се свържем с някои от бандитите на Белтуей. — Райън имаше предвид консултантските компании, осеяли околовръстния път около Вашингтон. — Те ще ни вземат пет или десет пъти повече и ще бъдем щастливи, ако получим данните до Великден. А по този начин може би ще ги получим, докато подводницата е все още в морето. Ако се случи най-лошото, аз ще платя. Мислех, че искате данните спешно, а това е точно по неговата част.
— Прав си. — Не за пръв път Райън бе съкратил нормалната процедура и в предишните случаи се бе справял съвсем задоволително. Гриър беше човек, който гони резултати. — Добре, руснаците имат нова подводница с безшумна задвижваща система. Какво означава всичко това?
— Нищо добро. Ще зависим от способността си да преследваме щурмоваците им с нашите ударни подводници. По дяволите, ето защо преди няколко години те се съгласиха с предложението ни всеки да държи лодките си на петстотин мили от бреговете на другия и защо повечето време държат подводниците си в пристанищата. Тази подводница може да промени играта. Между другото, не разбрах от какво е направен корпусът на „Червения октомври“.
— Стомана. Тя е твърде голяма за титаниев корпус или най-малкото заради цената. Знаеш колко струват алфите.
— Много, като се има предвид резултатът. Дават куп пари за свръхздрав корпус и след това в него поставят шумна силова уредба. Тъпо.
— Може би. Но и мен нямаше да ме е грижа, ако развивах тази скорост. Между другото, ако безшумната им задвижваща система наистина действа, те биха могли да се промъкнат в континенталния ни шелф.
— Пуск по ниска траектория — каза Райън. Това беше един от най-противните сценарии за ядрена война, в който морскобазирана ракета се изстрелва от по-малко от петстотин мили от целта. Вашингтон е едва на сто мили по права линия от Атлантическия океан. Въпреки че ракета, летяща с огромна скорост по ниска траектория, губи много от точността си, то няколко от тях могат да експлодират над Вашингтон няколко минути след изстрелването им, без да дадат възможност на президента да реагира. Ако руснаците получат възможността да премахнат президента толкова бързо, последвалото разкъсване на командната верига би им дало достатъчно време да унищожат наземните ракети, защото никой няма да има властта да даде заповед за ответен удар. Този сценарий е показен стратегически вариант на най-обикновено бандитско нападение, помисли Райън. Един бандит никога не атакува ръцете на жертвата си, а се цели в главата. — Мислиш, че „Октомври“ е построен с този замисъл?
— Сигурен съм, че им е хрумнало — отбеляза Гриър. — Ние поне бихме си го помислили. Е, все пак „Бремертън“ е там, за да я държи под око, и ако тези данни се окажат полезни, ще се погрижим да дадем някакъв отговор. Как се чувстваш?
— Тръгнал съм от пет и половина, лондонско време. Дълъг ден, сър.
— Така и предполагах. Добре, с афганистанската история ще се занимаваме утре сутринта. Поспи малко, синко.
— Да, да, сър. — Райън си взе палтото. — Лека нощ.
До „Мариът“ имаше петнадесет минути път с кола. Райън направи грешката да включи телевизора за началото на футболното предаване във всеки понеделник вечер. Играеха Синсинати и Сан Франциско. Двамата най-добри защитници в лигата се бяха изправили един срещу друг. Американският футбол беше нещото, което липсваше в живота му в Англия, и остана буден почти три часа преди да се унесе в сън пред работещия телевизор.
Център за управление на SOSUS6