А на всичко отгоре, и пак край Рязан, били открити нови чували с хексоген. При това били много и това намирисвало на връзка с ГРУ. Във военния склад на 137-и Рязански полк на ВДВ35, разположен край Рязан, на територията на специализирана база за подготовка на разузнавателно-диверсионни отряди, е бил съхраняван хексоген, разфасован в 50-килограмови чували от захар, подобни на намерените на улица „Новодомци“. През есента на 1999 година редникът от въздушнодесантните войски (войскова част 59236) Алексей Пиняев и негови колеги били командировани от Подмосковието в Рязан, именно в този полк. Докато охранявали през ноември 1999 година „склада с оръжие и боеприпаси“, Пиняев и негов приятел влезли в склада, по-скоро от любопитство, и видели в помещението въпросните чували с надпис „Захар“.
Воините десантници пробили с щик дупчица в един от чувалите и си отсипали в пластмасова кесийка малко държавна захар. Но чаят с крадената захар се оказал странен на вкус и не бил сладък. Уплашените бойци занесли кесийката на командира на взвода. А той, заподозрял нещо нередно, тъй като историята за взривовете е била коментирана месеци наред, решил да провери „захарта“, като я даде на специалист сапьор. Веществото се оказало хексоген. Офицерът докладвал на началството си. В частта начаса довтасали служители на ФСБ от Москва и Тула (хъдето, както и в Рязан, имало въздушнодесантна дивизия). Хората от специалния отдел при полка не били допуснати до разследването. Десантниците, открили хексогена, били разкарвани по разпити за „разкриване на държавна тайна“. „Дори не можете да предположите, момчета, в каква неприятна каша сте се забъркали“ казал един от офицерите. На пресата съобщили, че в частта изобщо няма войник на име Пиняев и информацията за намерени във военен склад чували с хексоген е измислица на журналиста от „Новая газета“ Павел Волошин. ФСБ провела служебно разследване във връзка с инцидента. Историята за експлозива била успешно потулена, а командирът и колегите на Пиняев били изпратени да се бият в Чечения.
За самия Пиняев измислили още по-мъчително наказание. Отначало го накарали да се отрече от думите си. После началникът на Следственото управление на ФСБ на РФ заявил, че „войникът ще бъде разпитан във връзка с възбуденото срещу него наказателно дело“. А служителка от ЦОС при ФСБ направила заключението: „Пострада войничето…“ Наказателното дело срещу Пиняев било възбудено през март 2000 година за кражба от армейски склад с боеприпаси на… кесийка захар. Трудно е обаче за разбиране какво отношение е имало Следственото управление на ФСБ на РФ към дребната кражба на хранителни продукти.
Както твърдят рязанските сапьори, взривно вещество не се съхранява, не се опакова и не се транспортира в 50-килограмови чували — прекалено е опасно. За вдигане във въздуха на малка постройка са достатъчни 500 грама взривна смес. 50-килограмови чували, маскирани като захар, може да са нужни изключително за терористични актове. Очевидно именно от този склад са били получени трите чувала, поставени после в носещите основи на блока в Рязан. Приборите на рязанските експерти не са сгрешили.
Историята със 137-и полк от ВДВ имаше продължение. През март 2000 година, точно преди изборите, десантниците дали под съд „Новая газета“, която публикува интервюто с Пиняев. Искът „За защита на честта, достойнството и деловата репутация“ е бил подаден в Басманния междурегионален съд от командването на полка. Както заявил командирът на полка Олег Чурилов, въпросната статия оскърбила не само честта на полка, но и на цялата руска армия, тъй като такъв редник през септември 1999 година в полка не е имало. „И не отговаря на действителността твърдението, че войник може да проникне в склад, където се съхраняват боеприпаси и взривни вещества, защото той няма право да влезе в него, докато се намира на караулна служба.“
С една дума, Пиняев там не е имало, но са го дали под съд. В чувалите е имало захар, но е била „разкрита държавна тайна“. А 137-и полк е дал под съд „Новая газета“ не заради статията за хексогена, а защото караулен по време на служба няма право да влиза в охранявания от него склад и твърденията за обратното са оскърбили руската армия.
СПИСЪК НА ИМЕНАТА