Седя значи в единичната килия — мрачно, неуютно. Жена ми дойде на свиждане. Седеше и плачеше. За разговора не използвахме телефон. Аз я успокоявах: „Маруся, недей, какво да се прави? Ще се държа…“
След седем дена моят адвокат внесе жалба в Московския окръжен съд — задето не ме бяха пуснали. Съдията се изненадал: „Как така не са го пуснали? Според документите той е на свобода.“ Наложило се адвокатът да доказва, че клиентът му е в затвора. Съдията сезирал Патрушев, че има човек, който лежи в затвора незаконно. Но в Лефортово не изпълниха и това решение на съда. И така си лежах там още два месеца и половина — до новото гледане на делото в съда. Сякаш бях в плен.
В килията ми сложиха агент — той не го и криеше — Володя Кумаев. Интересували ги отношенията ми с Березовски. И кой знае защо — с Павел Павлович Бородин. И преди него агентите ме бяха питали за Бородин, за Татяна Дяченко, за семейството на Елцин. Хем тогава Елцин още беше президент, а те вече събираха компромати срещу него.
Естествено, разговорите ни са се записвали. А аз подхващах Кумаев на тема котки. Страшно ги обичаше, с часове можеше да говори за котки. Задам му въпрос за тях — и той зарязва темата за президентското семейство и почва… Представям си как онези там слушат котешките дрънканици и едва се сдържам да не прихна.
Кумаев беше в моята килия тъкмо по времето, когато се гледаше делото ми в съда. Един ден се разприказва за бутирския затвор — как трябва да се държи човек там. Спомена две места, където може да ме тикнат: така наречената „котешка къща“ това е в кулата, или в „апандисита“ — килия номер 131, където лежат отделно бивши служители на милицията и прокуратурата — по закон е забранено ченгетата да се държат заедно с криминалните престъпници.
Към Африка!
За съдебните заседания ме караха с автовлак заедно с криминалните.
— Но нали е забранено?
— Какво като е забранено — казваха, че нямали бензин. Но само заради това ли? Всички офицери на служба разбират, че ако се пречкат на началството си и попаднат в затвора, всъщност ще ги дадат на криминалните — да правят с тях, каквото си поискат. Вече няма да са нужни. Дори още неосъдени. Всички ще ги зарежат, освен семействата им. Та и с мен стана така.
Карат ни веднъж с автовлака. По пътя от изолатора за временно задържане на „Петровка“ качиха няколко души, между които и Пичуга, известния крадец. Щели да го карат за „Матроска тишина“6
Седна той и тогава аз за пръв път видях как се държи сред осъдените крадец, уважаван в престъпния свят. Придърпа голям сак — в затвора казват на такива „сидор“, — извади цигари, а те са ценни колкото злато, особено цигарите с филтър, и вика: „Иска ли някой да запали?“ И започна да черпи всички. После попита милиционера: „Старши, ха предай пакета в съседното купе — да запалят момчетата.“
Онзи отговаря, че няма право. Тогава Пичуга вади още един пакет и казва: „На, старши, един за теб, един за момчетата.“
Милиционерът прибра пакета, а другия предаде на съседите. А Пичуга обяснява: „Видяхте ли го ченгето! — А онзи слуша. — Ченге гадно. За един пакет цигари продаде служебното си положение, престъпи клетвата, наруши закона. В затвора има хора, нарушили закона, и ей тия — ченгетата. Различават се от нас по това, че можеш да ги купиш за грошове. Ако седим на една маса с тях, ще станем същите. Затова не бива да си имаме работа с такива.“
Показа нагледно на всички колко продажна е властта. Класическа ситуация. После се представи: „Аз съм крадец, карат ме за «Матроска тишина». Има ли някой от «Матроска тишина»?“ Един се обажда: „Аз.“ — „Кой от крадците е там?“ — „Абе там има само пики.“ На затворнически език това означава черни.
Тогава Пичуга казва: „Запомни, в затвора няма националности. Няма грузинци, арменци, руснаци, черни. Щом си влязъл на топло, няма значение какъв си — негър, син, зелен. Никога вече да не ги наричаш «пики».“
Това се казва политработник. Нагледно показа на всички, че за тях няма черни, за разлика от властта, която преследва кавказците по улиците.
Пичуга ме позна. В предишния ми живот, когато още бях оперативен работник, а той се разхождаше на свобода, бяхме се срещали, но това е отделна история. Та той ми казва: „Няма страшно. Всичко ще се оправи. Ние те познаваме.“ Престъпниците, които спазват своите закони, никога няма да закачат честно ченге. Ако в затвора убият прокурор или служител на милицията, на деветдесет и девет процента е сигурно, че е взел подкуп, а не е изпълнил обещанието си, или пък е инквизирал някого — с една дума, занимавал се е със самоуправство.