Пък и разбери — вече пет години спецслужбите ме разработват оперативно. Има команда от висшето ръководство да открият какво да е, за да ме окалят. Знаят и кътните ми зъби. Взирали са се във всяка буквичка от всяко мое дело през последните десет години. И какво? Намериха трима мерзавци измежду бандитите, които съм пратил зад решетките, и те ме оплюха. Нямам представа какво са им обещали в замяна. Дадоха показания, че съм ги ударил преди пет години, и те сега изведнъж са си го припомнили. Лежах в затвора заради това, съдиха ме, но съдът ме оправда. Уверявам те — ако около мен имаше нещо престъпно или нечисто, ФСБ щеше да го разтръби по целия свят. И определено нямаше да изляза от затвора.
Колеги
— Ти си започнал кариерата си във ФСБ, борейки се срещу организираната престъпност в тясна координация с органите на МВД. А после си се сдобил с репутация на специалист по престъпността вътре в МВД. Как стана така?
— Мои партньори в МВД бяха МУР13 и РУОП14, подразделението по борба с организираната престъпност. Отначало често работехме като един екип, по един и същ обект.
— Тоест вашата служба всъщност е дублирала милицията?
— Не! Трябва да разбереш разликата. Същината на работата на криминалистите е, че те работят „от трупа“, от факта на обира или въоръжения грабеж. Те започват да издирват извършителя след самото престъпление. КГБ винаги е работил „от човека“. Като в оня виц: „Стига да е налице човекът, член от кодекса ще се намери…“ Чрез агентурата намират човека, който буди подозрение — дали не е замесен в едно или друго престъпление. И от него, чрез неговите връзки, тръгват към престъплението, което е извършил (или не е). Именно това се нарича „разработка“.
Когато беше създаден РУОП, те нямаха опит на разработчици. А ние нямахме опит в работата в криминална среда. Ние учехме тях, а те — нас. Ефектът беше изключителен.
— Носят се легенди за противопоставянето между „Петровка“ и „Лубянка“.
— По-рано нямаше такова нещо! Противопоставянето започна по-късно. Само в началото гледаха на нас с леко подозрение, а после ние вече ходехме при тях като на работа. Помежду ни се установиха толкова топли, човешки отношения, че те дори ни помагаха при подбора на агентура сред криминалните среди. Вършехме обща работа и споделяхме трудности, а не слава.
По-късно, когато Климкин стана началник на Московското РУОП, отделът започна да се превръща в банда. Но в периода от 1991 до 1993 година именно Московският РУОП постави бандитите на колене.
В началото на деветдесетте години те вилнееха на воля. Спомням си, имаше една бандитска акция в хотел „Президент-отел“. Чеченците убивали някакъв арменец, гонили го по коридорите и стреляли. В хотел „Украйна“ бандити живели няколко месеца, яли и пили на кредит. А когато ги подканили да си платят, започнали да стрелят по тавана. Нямаха страх от никого. И никой не ги закачаше. Спомням си такава картинка: трябваше спешно да се обадя по телефона, запътих се да вляза в хотел „Савой“, там има телефон-автомат. Стигам до вратата — не ме пускат. Показах им удостоверение, обаче никакво внимание, викат ми: „Чупка оттука.“ И тогава гледам — от едно БМВ слизат хора с вериги до шкембетата, спират ги на входа: „Кои сте вие?“ — „Бандити сме.“ — „Влизайте.“
Едва по-късно започнаха да се наричат „бизнесмени“. А през онези години изобщо не криеха, че са бандити. Скочи броят на убийствата, рекетът се превърна в нещо нормално.
Москва стана по-страшна от Санкт Петербург. Спомням си, една нощ се наложи да освобождаваме трима заложници. Мога ли да забравя онази жена, в дома на която бяха нахълтали и бяха сложили деветмесечното й дете във вана с ледена вода? Искали пари. Ето такива неща ставаха.
И московската милиция, и нашата служба тогава погнахме бандитите — беше като хайка за вълци. Обградихме ги плътно — нямаше мърдане. И за две години Москва се превърна в що-годе цивилизован град. Да, вършеха се престъпления, но не беше същото. Нямаше я онази наглост. И главната заслуга за това е на Московското РУОП.
Разбира се, и там имаше и корупция, и превишаване на длъжностните пълномощия, но всичко това се разследваше! Спомням си, изгониха едно момче, бивш десантник, задето при обиск откраднал пари. Колегите му сами го уличили и го изгониха. Тогава ние търсехме заложници заедно с осми отдел (етнически групировки). Ръководеше го Михаил Василиевич Сунцов, известен московски криминалист. Работехме и денем, и нощем, никой не получаваше никакви извънредни възнаграждения. Понякога нямахме пари за вечеря.