Щом агентът влезел в офиса, след няколко минути вътре нахлувала милицията, задържала всички и проверявала документите им. Естествено, ръководството на фирмата се интересува: „Какво се е случило? Какъв е проблемът?“ — „Ами във вашата фирма се крие човек, обявен за издирване за маса убийства.“ Разбира се, всички са възмутени: „Та той не е от нашите хора. Не знаем как е попаднал тук.“ Милицията обаче е строга: „Всички казват така. Щеше да е странно, ако кажехте, че знаете как е попаднал тук.“
И се започва оглед с цел установяване на веществени доказателства. Естествено, намират неотчетени налични пари. „А какви са тези пари тука?“ питат. Отговарят им: „Ами… разбирате ли, така и така…“ Резултатът е: или си поделят парите, или ги вземат всичките и си тръгват. Че кой ще се оплаче? Нали парите са мръсни! Проверен метод, действа безотказно.
— Много се говори за издирване на откраднати коли.
— Седми отдел на Московската милиция, който се занимава с издирване на коли, е едно от най-доходните подразделения. Парите се правят така (ние сме работили по много сигнали срещу тях): неколцина предварително напуснали или уволнени от отдела служители създават частна фирма за издирване на коли. А седми отдел има компютър с база данни за установяване на собственика по номера. В отделението има само един телефон — можеш да си изгубиш половин ден, докато ти даде „свободно“, това го знае всеки оперативен работник. А фирмата има пряк достъп до базата данни.
Откраднатите коли обикновено се крият на големи платени паркинги. Отиват там хората от МУР, проверяват колите наред и намират една-две откраднати. Ако автомобилът е скъп, откриват кой е собственикът и предават данните му на частната фирма, на своите колеги, фирмата се свързва с потърпевшия и му предлага срещу заплащане да „издири“ автомобила му. Ако колата струва десет-петнайсет хиляди долара, „издирването“ се прави срещу три-четири хиляди. Хем вземат аванс и, ококорили едни честни очи, казват: „Ще платите останалото, когато я намерим.“ А колата вече е намерена.
Като правило човекът се съгласява, защото колата е скъпа, по-добре срещу една трета от стойността да си върне старата, отколкото да купуванова. Буквално след седмица те се обаждат на собственика и казват: „Намерихме я.“ Връщат автомобила, вземат втората половина от парите и си я поделят със служителите на милицията.
Естествено, при тази дейност рано или късно се получават сблъсъци с реалните крадци и настъпва момент, когато е по-изгодно да се разберат с тях, дори да си „договорят пая“, отколкото да ги арестуват. Защото ако ги арестуват и кражбите на коли престанат, ще секне техният източник на доходи. И в един момент границата между ченгета и бандити започва да се заличава и вече не можеш разбра кой кой е.
Имах един агент от криминалните среди. Веднъж дойде на среща направо сащисан и ми разказа следната история. Тръгнали на ресторант с един крадец. Крадецът казал: „Първо трябва да прескочим до «Шаболовка»“ — „Защо?“ — „Абе трябва да поръчам да пречукат един…“ Агентът се смаял:
„Къде ще дадеш поръчката? На «Шаболовка»?“
Спрели точно пред РУОП. Крадецът звъннал по мобилния си телефон, излязъл един служител. Ченгето взело подадената му снимка, разгледало я внимателно и я прибрало в джоба си: „Данни, адрес?“ Крадецът казал: „Всичко има, написано е на гърба на снимката. Колко ще ми струва?“ — „Ако е бизнесмен, двайсет хиляди. А ако е депутат или политик, цената може да е по-голяма, а може и изобщо да не се наемем.“
И си заминали. Моят агент попитал крадеца: „Ами аванс? Така ли се наемат, без аванс?“ А онзи отговорил: „Първо ще свършат работата, после ще им платим.“ „Ами ако ги метнеш?“ Крадецът се позасмял: „А, смея ли да ги метна тия…“
Москва и московчани
— И често ли оперативният ти усет те е водил към неща, в които не би трябвало да си пъхаш носа?
— Нищо не потиска оперативния работник така, както съзнанието за собственото му безсилие. Хванал си следата, втурнал си се по нея, рискувайки живота си, установил си престъпника, документирал си неговите действия. А отгоре ти подсвирнат: остави, наш човек е.
През 1996 година започна да постъпва информация, че в Лужники действа липецката16 престъпна групировка. Беше установено, че търговците подписват с ръководството договор за известна сума, да речем, пет хиляди рубли за място край стадиона, а всъщност плащат в брой от две до десет хиляди долара. Липецките бандити събират тези пари и ги предават по инстанциите на директора на Лужники, в общината.