— Не мога да ги допусна в самолета. Нужно ми е разрешение от началството каза момичето и произнесе няколко думи на турски по своята радиостанция. Колежката ми ще занесе документите им в офиса, за да ги види началникът. Не се тревожете, ще задържим полета.
Саша беше смъртно пребледнял. Единият от „придружителите“ ни последва туркинята. Вторият продължаваше да ни наблюдава невъзмутимо. Хванах Толик за ръка и отидохме да му купим бонбони от близкото павилионче. Минаха десетина минути. В края на коридора се появиха двете фигури: момичето и нашият човек.
— Всичко е наред — каза тя и връчи документите на Саша. — Приятно пътуване!
Втурнахме се в „ръкава“, водещ към самолета. Преди излитането успях да звънна на бившата си съпруга в Лондон и да я помоля спешно да намери адвоката Джордж Мензис. Синовете ни са съученици.
— Ще бъда в Лондон след три часа — казах й. — С мен лети човек, който се нуждае от юрист.
— Ти разбра ли какво стана? — попита Саша.
— Да, турците ни придружиха до самолета, за да ни осигурят качването.
— И в техния компютър е фигурирало моето фалшиво име. Което може да са получили само от американското посолство. Какво значи това?
— Това значи, че американците са съобщили за нас на турците, а турците са решили, че ще е по-добре да се махнем от Турция — казах. — Няма човек, няма проблем.
— Това значи: добре, че си плюхме на петите — каза Саша. — Турците можеха да решат друго и сега щях да летя за Москва.
Същата вечер, след многочасови разпити пред британските власти, ние ядяхме сандвичи на летище „Хийтроу“. Изведнъж в джоба ми звънна телефонът.
— Господин Голдфарб ли е? Обаждаме ви се от Държавния департамент във Вашингтон. С вас ще говори господин N.
— Алекс? — чух гласа на господин N. — Вчера си ме търсил. Къде си?
— В Лондон. Моят познат току-що поиска убежище от англичаните.
— От англичаните? Е, прекрасно — те да се оправят. А тука ми казват, че са те изгубили. Че си изчезнал от хотела в неизвестно направление. Значи всичко мина добре? Е, желая ви успех.
— Саша, знаеш ли кой ни е следил в хотела в Анкара? — попитах го. Американците. Изгубили са ни.
— Блейки! — каза той. — От нашите нямаше да се измъкна.
Мина година и половина и ето че на екрана на моя компютър се появи съобщение за електронна поща от Лондон:
„Алик, прочети!“ Бе пристигнал ръкописът на книгата на Саша. Отворих файла… и не можах да се откъсна чак до сутринта. И изведнъж разбрах какъв е бил висшият смисъл на пътуването ми до Турция и на всички непредвидени последствия от него.
Има книги, които, без да са голяма литература, оставят следа, не по-малко дълбока от икономически сътресения или обрати в голямата политика. Такива книги преобръщат общественото съзнание. Тези книги-свидетелства просто и достъпно обясняват на хората какво всъщност се е случило с тях. И очите на хората се отварят. И се променя ходът на събитията. И се създава историческа памет. Такива книги са „Пътешествие от Петербург до Москва“, „Дневникът на Ана Франк“ и „Архипелагът ГУЛаг“. Такава книга е и „ЛПГ — Лубянската престъпна групировка“ на Литвиненко. Ако тази книга стигне до руския читател днес, тя ще промени хода на събитията в страната. Ако ли не стигне… поне потомците ни ще научат как е станало така, че сумракът, който ние наивно бяхме взели за развиделяване, всъщност се бе оказал начало на дълга студена нощ.
Ню Йорк, юни 2002 г.
Акрам Муртазаев
БЕЛЕЖКИ НА ЖУРНАЛИСТА
Бягство от спецслужбите — това е история скандална и вълнуваща. Десетки версии, стотици догадки и хиляди небивалици.
Но пред нас е едно особено бягство. Избягал е не „бяла якичка“, не разузнавач с шифри, кодове и адреси на конспиративни квартири. Избягал е един черноработник на спецслужбите. Ловджийско куче. Ченге.
Избягал е сам — без помощта на чужди резиденти.
И това става за пръв път.
Паниката, обзела ФСБ, е разбираема: той знае твърде много. Но спецслужбите се опасяват не от неговите контакти с контраразузнаването на Запада. Най-страшно за тях ще бъде, ако информацията на ченгето стане известна на народа. На руския народ.
Защото всичко, с което се е занимавало ченгето, е борба срещу тероризма и корупцията. А тъй като корупцията е проникнала във всички структури на властта, включително в кремълските кабинети — това, както и да го мислим, си е държавна тайна.
На всичко отгоре по нечие недоглеждане това ченге е било допуснато до работа в най-секретното управление на ФСБ — УРПО4.
4
Управление по разработка и пресичане дейността на престъпни организации при ФСБ на РФ. — Б.пр.