Смъртта на дон Хуан слага край на надеждите за ефективни реформи дотогава и на възможността, колкото и далечна да изглежда тя, Карлос да поеме юздите на държавното управление. Затова не е чудно, че само четири дни след смъртта на дон Хуан кралят се присъединява към майка си в Толедо и управлението на държавата се връща в предишното си състояние на пълна некомпетентност. Всичко отново тръгва по спиралата на дезорганизираността. Във финансово отношение страната отново е на ръба на фалита, а кралската хазна не се изпразва напълно само благодарение на контрола на банкерите върху движението на паричните средства. Никой не е в състояние да предприеме нещо, което да изведе страната от финансовата криза. Така през периода 1693–1699 г. правителството не е в състояние да извършва плащания по държавните заеми. „Нуждата, в която е изпаднала понастоящем монархията, е невъобразима. Повечето от полиците, които се изпращат във Фландриите, по-късно се връщат… Аз съм сигурен, че независимо от спешната необходимост, от никой банков клон не може да бъде осигурен кредит дори и за 100 000 дуката“ — пише по онова време английският посланик в Испания, Александър Станхоуп (части от кореспонденцията му е издадена от лорд Маон: Lord Mahon, Spain under Charles II, extracts from the Correspondence of Alexander Stanhope, 1690–1699. London, 1846, p. 42). Впрочем нищо не може и да се очаква от болнавия и слабоумен крал, който е кръгла нула в своето кралство.
В така създалата се ситуация обаче има един аспект, който пряко засяга краля и бъдещето на неговата родина, и това е въпросът за неговото задомяване. Според лекарите определени промени, настъпили във физиката на краля, показват, че е дошло времето той да встъпи в брак. Но коя булка би се съгласила да се подложи на страданията от съмнителните му прегръдки? Дали това да бъде някоя принцеса от Астурия, или нова представителка на династията на Хабсбургите, както иска майка му, или пък принцеса от Франция, както дон Хуан предлага по времето, когато е на власт? Тъй като кандидатката на кралицата майка е все още само на пет годинки, френската принцеса Мари-Луиз, дъщеря на орлеанския херцог и племенница на Луи XIV, се оказва като по-подходяща за момента. Самият крал Луи, независимо че получава шифровано известие за отблъскващата физика на Карлос, държи на политическия съюз с испанците, защото той би бил много полезен за Франция.
Така болнавият испански крал извършва второто си дълго пътешествие извън дома, за да се срещне с бъдещата си годеница в Бургос. Гласената за испанска кралица Мари-Луиз е ослепително седемнадесетгодишно момиче, което трудно се примирява с положението да остане в една страна, езика на която не знае и обичаите на която смята за твърде груби. Като символ на френското влияние, тя никога няма да стане популярна сред испанците. Тя се опитва да изпълнява задълженията си на кралска съпруга, но без особен успех. Защото, изглежда, въпреки опитите на краля да осъществи полово сношение с нея, той страда от преждевременна еякулация и не е в състояние да стигне до вагинално проникване. Френският крал, загрижен за бъдещето, настоява да бъде държан в течение на нещата дори и за най-интимните подробности относно личния живот на испанския монарх. Френският посланик Ребенек съобщава на височайшия си господар на 23 декември 1688 г.: „Най-сетне, сир, кралицата ми заяви, че се притеснява да сподели пред мен… че всъщност вече не е девствена, но доколкото може да прецени как стоят нещата, едва ли някога ще има деца.“ Ребенек успява тайно да се сдобие с чифт кралско бельо и съобщава, че „кралят носи дълги до кръста ризи“; те са изследвани от лекари за следи от сперма, но специалистите не са единодушни по отношение на това, което са открили.
Положението на кралицата е незавидно, защото, от една страна, се разпространяват непотвърдени слухове за нейната бременност, а от друга, тя си остава изключително непопулярна сред испанците. Освен това в резултат от прекалената консумация на сладкиши — вероятно като143 компенсация за невъзможността да роди наследник на престола, кралицата напълнява и става все по-непривлекателна за крехкия си съпруг. Тя пише на чичо си, френския крал, че се страхува да не бъде отровена. Междувременно страда от стомашни заболявания — веднъж през август 1687 г. и след това през ноември 1688 г. На 8 февруари 1689 г. по време на езда кралицата пострадва и макар че не се наранява сериозно, остава на легло. Тогава тя пак се оплаква, че е отровена, и няколко дни по-късно, на 12 февруари, умира.