Начинът на живот на Джан Гастоне наистина става куриозен и необикновен. „Той е добър принц — пише Монтескьо, който посещава Флоренция през декември 1728 г., и е надарен с разум, но е по-скоро мързелив, отколкото пристрастен към бутилката.“ „Il aime un peu a boire, meme des liqueurs.“160 Но Монтескьо не пропуска да оцени и любезността и състрадателността на принца, дори, при положение че — както той си мисли — неговата леност и перверзен вкус го правят лесна плячка на безскрупулни авантюристи. „Du reste, le meilleur home du monde“161, е неговото заключение. (Montesquieu, Voyages, Bordeaux, 1894, vol. I, p. 30.) Така фразата, „Il mondo va da se“162 може би най-точно и лаконично характеризира светогледа на принца.
Накрая, в навечерието на празника Вси светии (1 ноември) 1723 г. старият велик херцог умира. Джан Гастоне, вече на петдесет и две годишна възраст и в много отношения преждевременно състарен, наследява престола. Някогашният строен и привлекателен млад мъж е станал дебел и набит, с ясно изразена двойна брадичка. Малко се интересува от държавните дела, но добре подбира министрите си, така че управлението на Флоренция в известен смисъл става по-добро и определено по-либерално в сравнение с времето на неговия баща. Твърдата ръка, с която Църквата се грижи за запазването на ортодоксията и морала, става по-милостива. В областта на църковните дела, за които баща му Козимо харчи огромни средства, Джан Гастоне прави икономии. Съветът на четиримата е разпуснат и е възстановен старият Държавен секретариат. Драконовското законодателство на покойния велик херцог е променено до такава степен, че йезуитите започват да обвиняват Университета в Пиза, че е станал център за разпространение на ереси. Почитта към Галилео Галилей е възстановена, а трудовете на Гасенди най-сетне са отпечатани. Облекчено е тежкото данъчно бреме. Идването на власт на Джан Гастоне бележи един малко по-просветен и либерален период в управлението на държавата, макар че проблемите на Флоренция не могат да бъдат решени с едно драсване на перото. На практика новият велик херцог се държи като едър земевладелец, който не живее в именията си. Както отбелязва през 1728 г. Монтескьо, в държавата „властта се упражнява доста меко; никой въобще не познава и не изпитва силата на принца и на двора. И тъкмо в това тази малка страна изглежда велика.“ („une domination assez douce. Personne ne connoit et ne sent guere le Prince et la Cour. Ce petit pays a, en cela, Fair d’un grand pays.“).
Великият херцог обаче не е в състояние да промени хаоса, който цари в личния му живот. През лятото живее на партера в Палацо Пити; магарето, с което му докарват праскови, е въвеждано направо в неговата спалня. През зимата се премества в стая на по-горните етажи. Барон де Полниц, който посещава Флоренция през 1731 г., се отбива да поднесе своите почитания на неговата сестра, съпругата на палатинския електор — „която води много затворен живот… и постоянства в своята преданост към религията“ и е много изненадан, че великият херцог желае да се срещне с него, след като има сведения, че „е много трудно да се получи аудиенция при него“.
През ноември 1731 г. Полниц пише: „Заварих великия херцог да седи в леглото си в компанията на няколко от любимите си домашни кучета, облечен само по риза без жабо и с дълъг шал от необработен муселин, увит около шията му. Неговата шапчица беше изцапана с емфие и, казано накратко, в неговия външен вид нямаше нищо спретнато или величествено. До леглото му стоеше масичка във формата на бюфет, върху която имаше сребърни кофички, пълни с бутилки с различни алкохолни напитки, както и чаши.“ (The Memoirs of Charles Lewis, Baron de Pollnitz, London, 1737, vol. II, pp. 130–132.)
„Великият херцог, продължава Полниц — се беше сгушил в леглото си, не че беше болен, а просто за удоволствие. От двадесет и два месеца не е излизал от двореца и повече от седем не се е обличал… обядва в пет часа следобед и вечеря в два сутринта. Винаги се храни сам и без да става от леглото и след това прекарва по два до три часа в светски разговори с Джоанино и с няколко млади момчета, наречени руспанти.“