Поради постоянното си състояние на интоксикация великият херцог гледа на света като през мъгла. „По това време той вече беше свикнал да пие много — не само силни вина и люти концентрирани напитки, но и питието, наричано rosolis163 — загряващо подсладено ободрително питие, приготвено от стафиди и други съставки, смесени със захар и подправки и с много висок градус. Гастоне продължава да надига чашите до късно след обяд и накрая обикновено е напълно безчувствен.“ (Life of Gian Gastone, p. 50.) Става известно, че пада от коня си, когато се напие. Веднъж отива на прием, организиран от снаха му, принцеса Виоланте, толкова пиян, че започва да говори неприлични неща и е избутан обратно в каретата си, където повръща.
Спалнята на великия херцог се превръща в негово основно място за пребиваване. За управител на двореца му е назначен Джулиано Дами, който с помощта на двама слуги — Гаетано и Франческо Нардини, изпълняват и функциите на сводници и угаждат на своя господар за всичко, което му доставя удоволствие, срещу добро възнаграждение. Те имат за задача да издирват млади мъже и момчета, „невъзпитани и без морални задръжки“, но „надарени с привлекателност и телосложение като на Адонис“. (Life of Gian Gastone, London 1930, p. 70.) Това са така наречените „руспанти“, получаващи възнаграждение за услугите, които извършват, в размер на една до пет руспи, изплащани им всяка сряда и събота. Според думите на Полниц те са истински „стипендианти на великия херцог… и задълженията им се състоят в това винаги, когато ги повикат, да се явяват при господаря — било на обяд, било на вечеря… Те не носят ливреи и се познават само по косите, които са непременно ситно накъдрени и обилно напудрени“ в контраст с вида на самия херцог.
Космополитната група на руспантите, която наброява до 370 души, включва дори хора с благороден произход и няколко жени, и всички те вземат участие в непристойните забавления, организирани по прищявка на принца. За тази цел те трябва да бъдат красиви, млади, много сексапилни, да са напълно лишени от добър вкус и обоняние, за да могат да издържат труднопоносимите ласки на техния господар. Джан Гастоне има навика да кани някое от тези момчета в спалнята си, да преглежда зъбите му — дали са достатъчно бели и добре подредени, след това да го налива с алкохол, предимно с розолис. След това опипва и изучава подробно интимните му части, за да се убеди, че са добре сложени и че момчето лесно ще постигне необходимата ерекция. „Ако му се стори, че не са проникнали в него достатъчно дълбоко, обикновено се провиква: «Бутай навътре, момче, бутай още по-навътре!»“ Отначало херцогът се обръща към него на „вие“, но постепенно преминава на по-фамилиарното „ти“, отпивайки големи глътки вино и изпускайки кълба цигарен дим. (Life of Gian Gastone, p. 73.) По време на тези сеанси херцогът понякога се обръща към своите сексуални партньори с благороднически титли, наричайки ги свои министри, и изисква от тях да му отвръщат с възможно най-обидните епитети и дори да го бият, ако пожелаят.
Макар че Дами има за задача да обикаля бедните квартали на града, за да открива подходящи кандидати за този вид забавления, страстта на великия херцог понякога се разпалва само от вида на някой привлекателен млад човек, било от тези във или извън двореца — по време на някоя от редките разходки из Флоренция. Така например, когато научава, че един млад флорентински бръснар си има годеница, той му заповядва да доведе момичето в двореца, започва да флиртува с двамата поотделно и след това ги кара да се любят пред очите му. Понякога, разбира се, той получава повече от това, за което се е спазарил. Това се отнася и за онзи случай, в който херцогът е така запленен от мускулестото тяло на един мечкар от Бохемия на име Михаел Хенцхемиц и от красотата на неговите двама млади помощници, че и тримата са включени в групата на руспантите. Един ден посред нощ, докато се разхожда из града, на херцога му се приисква да се позабавлява с мечкаря. Когато Хенцхемиц е доведен при него, принцът вече е много пиян. Двамата се връщат в двореца, където изпиват още вино, докато накрая Джан Гастоне повръща върху лицето и гърдите на мечкаря. Той от своя страна така се ядосва, че хубаво обработва с юмруците си великия херцог, докато онзи започва да вика за помощ. Но в интерес на истината трябва да се признае, че Джан Гастоне рядко се озлобява срещу своите нападатели. Той, изглежда, изпитва удоволствие от повръщането, както и от нецензурните истории, на които се наслаждава. Понякога в спалнята му се събират повече от десетима руспанти и правят истински сексуални оргии.