Всъщност кралят навлиза в измислен от самия него свят и става жертва на своите халюцинации, макар че често осъзнава с болка в какво затруднено положение се намира. «Кралят си е втълпил, че Лондон е потопен и заповядва да откарат яхтата му натам» — съобщава лорд Шефилд на г-н Идън166. (Cp. The Journals and Correspondence of William, Lord Auckland, ed. R. J. Eden, 1861, vol. II, p. 244.) Освен това кралят удостоява с титли своите пажове и слуги и съчинява чудновати писма до други държави по въображаеми поводи. Кралският адютант Гревил споделя, че веднъж Джордж III «поставил калъфка за възглавница на главата си и сложил на леглото възглавница, която наричал принц Октавий, за когото твърдял, че се е родил същия ден». (Diaries of Robert Fulke Greville, p. 133.) На моменти кралят се изразява твърде непристойно. Той става толкова раздразнителен, че се нахвърля със сила върху околните.
Монархът развива и особено странна фикс идея по отношение на графиня Пемброк, някогашната лейди Елизабет Спенсър, улегнала жена и придворна дама на кралицата, чийто съпруг през 1762 г., след шест години брачен живот, избягва с пощенски кораб, преоблечен като моряк, заедно с мис Кити Хънтър, дъщеря на един от лордовете на Адмиралтейството. «След това [той] има още няколко любовни връзки с дами от по-нисш произход». Кралят започва да си въобразява, че е женен за лейди Пемброк. Той дори заявява на кралицата — на немски, още едно от отклоненията, характерни за неговото поведение по онова време, — че в действителност не я харесва и предпочита друга жена и че тя167 е луда и е била такава в продължение на тридесет години. Изразява своята решимост «по причини, които тогава обяснява по непристоен начин», до 1793 г. да не я допуска до леглото си. Когато на 11 януари кралицата му изпраща като подарък чепка грозде, отгледано в парник, Джордж пита, коя кралица го е изпратила. «Дали това не е кралица Естер?» «Не — отговарят придворните — това бе дар от вашата съпруга.» (Diaries of Robert Fulke Greville, pp. 160–161.) Два дни по-късно кралят, играейки на пикет с един от своите лекари, написва върху една от картите:
«О, скъпа Елиза [лейди Пемброк], обичай винаги своя принц, който по-скоро би умрял, отколкото да те изостави.»
Той твърди, че тя е неговата дама купа и когато тази карта му се падне, той я целува. Кралят казва на д-р Уилис, че е създал ново учение за св. Троица, трите лица на която са Бог, д-р Уилис и Елиза. Освен това иска от Гревил да му донесе «Философията» на Палей от кралската библиотека, в която книга според него ще намери потвърждение, че «макар човек да трябва да има само една съпруга, природата му позволява да има повече от една». (Diaries of Robert Fulke Greville, p. 171.) Когато храни кучката Бадин, собственост на кралицата, казва, че харесва повече животното, което е по-любвеобилно към него от жена му, която всъщност никога не е обичал. «Каквото и да е било естеството на неговата треска, тя е била само симптом и в никакъв случай причина за сегашното му болестно състояние, което си е чиста форма на лудост. Нейните признаци постепенно се засилват, макар и бавно, в продължение на дълъг период от време» — пише на 26 ноември 1788 г. Уиндам168.
Същевременно лекарите не могат да решат, как да се справят с неговото заболяване. Тогавашните медици са наясно, че психичните проблеми могат да бъдат предизвикани от болест на мозъка или да са породени от психологически отклонения, дължащи се на темперамента на болния, както и на различни наследствени или физически фактори, а понякога могат да бъдат причинени и от едното, и от другото. В своя «Трактат по медицина» Уилям Бати пише: «Лудостта, с оглед на причините за нейното проявление, бива два вида — вродена и придобита… Първият вид се дължи на първично увреждане на нервните тъкани, а вторият — на увреждане на тези тъкани под въздействието на външни фактори.» Според тогавашните схващания първият вид лудост се смята за нелечим, защото е вроден; вторият — макар че се характеризира с прояви на помрачение и делириум, все пак може да бъде лекуван.