Малко след вяло протеклите тържества по случай петдесетгодишнината от възшествието на Джордж III на престола, проведени на 25 октомври 1810 г., болестта му отново се появява. Политическата ситуация в кралството става толкова критична, а шансовете на краля да се възстанови толкова неясни, че събитията от 1788–1789 г. като че ли се повтарят, поне по преценката на лорд Гренвил, изразена в писмото му до лорд Грей:
Като се има предвид възрастта на краля, който вече е на седемдесет и две години, отслабващото му зрение и влошеното му общо здравословно състояние, шансовете да оздравее са минимални. Макар и неохотно, кралският лекар сър Хенри Халфорд решава да покани отново доктор Саймънс, който пристига в Уиндзор заедно с четирима свои помощници и изисква „всички грижи за краля“ да бъдат предоставени единствено на него — желание, което първоначално е отхвърлено. Но кралят започва така да буйства, че отново се налага да му слагат усмирителна риза. Има обаче и спокойни периоди, през които той свири на клавесин, принадлежал някога на Хендел. Въпреки това продължава понякога да говори несвързано и отново е обзет от маниакалната си привързаност към лейди Пемброк — самата тя по онова време дама на седемдесет и пет, която доживява до деветдесет и три годишна възраст. Кралят се оплаква, че „му отказват да го допуснат до лейди Пемброк, въпреки че всеки знае, че аз съм женен за нея; и което е още по-лошо, онзи негодник Халфорд [неговият лекар] присъстваше на нашата сватба, а сега има наглостта да го отрича в мое присъствие.“ Джордж III пет пъти се кълне в Библията, че „и той ще бъде верен на своята скъпа Елиза, която му е останала вярна в продължение на петдесет и пет години“. „Лейди Пемброк казва, че кралят я преследва с любовните си писма и че тя трябва да му отговаря много сериозно, за да го убеди да престане — elle l’a furieusement attendu170 — но като комплимент за неговия вкус трябва да се каже, че тя без съмнение е най-красивата жена на 70 години, която съм виждала.“ Това пише през септември 1804 г. друга благородна дама, съвременничка на тези събития — лейди Хенриета Бесборо. Кралят междувременно лансира идеята за създаването на женски монашески орден, вероятно по образеца на Ордена на жартиерата — идея, която съвременниците му намират за крайно отблъскваща.
Така постепенно за всички става ясно, че регентството е станало политическа необходимост на деня. Министър-председателят Спенсър Пърсивал се опитва да убеди краля, че „сега трябва да се действа по същия начин, както Ваше Величество благоволи да нареди, след вашето боледуване през 1789 г., за да остане всичко непроменено след оздравяването ви.“ Макар че трудно успява да се съсредоточи върху проблема, кралят заявява, че това предложение му изглежда разумно. По съвета на лекаря, сър Хенри Халфорд, който предупреждава принца на Уелс, че една промяна в правителството би се отразила неблагоприятно върху здравословното състояние на краля, престолонаследникът171 не прави никакви промени в съвета на министрите. Постепенно Джордж III престава да изпълнява каквито и да било кралски функции.
Нямаше да е зле приближените да се бяха отнесли по-мило към стария човек, опитвайки се да удовлетворят прищевките му и да не го отделят от семейната му среда, но поради очевидното влошаване на умственото му състояние, което стига до старческа деменция, той е напълно изолиран и държан под строг контрол, прекарвайки живота си в измисления от болното му въображение свят. Както пише лорд Оукланд: