Отчужден от жена си и намразен от своите поданици, кралят решава да направи обиколка из Европа, включително и Англия, но не възнамерява да вземе кралицата със себе си. Зет му, английският крал Джордж III, който вече е дочул слуховете за безобразното поведение на своя шурей, никак не е въодушевен от евентуалното му посещение. Английският посланик Гънинг съобщава: „Днес [крал Кристиан] е против всичко, което обеща в началото на своето управление, но част от обществото не одобрява това. Страхувам се от последствията на планираното посещение, макар че, може би, противно на очакванията, от него може да има и някаква полза.“
И така, младият датски крал, придружаван от петдесет и четирима души, в това число граф Холке и премиер-министърът Беренсторф, заминава за Англия през май 1768 г., като пътува инкогнито като граф Травендал. На 6 юни към тази група в Хамбург се присъединява и Йохан Фридрих Щруензее в качеството си на пътуващ лекар. Висок, широкоплещест и високообразован, Щруензее е в много отношения особен човек — скептично настроен либерал, но и егоцентрик. Има навика да чете в леглото на светлината на две свещи, закрепени в ръцете на скелет. Срещата му с Кристиан заплашва както бъдещето на краля, така и това на Дания.
Кралската свита достига Кале и се качва на борда на английската яхта „Мери“, която Джордж III е изпратил за преплаването на Ламанша, но когато пристигат в Дувър, с изненада установяват, че няма изпратени специални карети за тях и трябва сами да си наемат превоз за пътуването. (Walpole, Correspondence, XXXV, pp. 325–326.) Кристиан, естествено, не е в настроение, когато градските и църковни власти в Кентърбъри го удостояват с официални приветствия, тъй като по принцип не обича подобен род церемонии. Той споделя пред Беренсторф, че „последният датски крал, който е посещавал Кентърбъри, го е превърнал в пепелище и е изклал жителите му“.
Когато пристига в отредените за свитата му апартаменти на Стейбъл Ярд в двореца „Сейнт Джеймс“, Кристиан установява, че височайшият му зет не е в Лондон. Членовете на датската делегация са доста недоволни от предложените им квартири. Граф Холке възкликва: „Това не подхожда за подслон на един Кристиан!“ Джордж III, който по това време се намира в Ричмънд, се появява малко след пристигането на зет си. Тяхната среща обаче продължава не повече от двадесет минути. Макар че определя сумата от 84 лири дневно за покриване на разходите по пребиваването на зет си и нарежда да бъде донесен за него златният сервиз от Тауър, английският крал е доста сдържан към развлеченията на госта, които включват семейна вечеря, бал в Куинс Хаус176 и „празненство по случай заминаването му“ в Ричмънд Лодж на 26 септември.
Липсата на ентусиазъм у Джордж III е компенсирана от топлия прием, оказан на Кристиан от английската аристокрация и от одобрителните възгласи на тълпата. Принцеса Амелия177 организира грандиозен вечерен прием в Гънърсбъри Хаус, на който са поканени сто гости. Те се разхождат по терасите в приятната топла августовска вечер и наблюдават великолепните фойерверки, последвани от тържествена вечеря и бал, открит лично от краля, който танцува с херцогинята на Манчестър. Той е облечен в изискан костюм от сребриста коприна, извезана със сребърни нишки, и неговите обноски, с които не би блестял на някоя провинциална вечеринка, все пак са на достатъчно високо ниво, за да „ме убеди, че той е достатъчно разсъдлив и може да се държи адекватно, когато пожелае“, отбелязва лейди Мери Кок. (Lady Mary Coke, Letters and Journals, vol. II, p. 341.) По същото време обаче се ширят подмолни критики, насочени срещу височайшия гост, и лейди Талбът находчиво му лепва прякора „Северния разбойник“.
Споменатото вечерно тържество доста изморява госта, така че на следващия ден той е неразположен — според лейди Мери Кок, защото прекалил с плодовете — и отказва да обядва с посланика на Австрийската империя. Въпреки това той поканва придворните дами на приказки в резиденцията си и се явява пред тях пребледнял и облечен само в синя и бяла коприна. Така вихърът от празненства, приеми и балове с ласки продължава.
176
Бъкингамският дворец, който по онова време е резиденция на английската кралица Шарлот. — Б.пр.