Особено изненадващо е въодушевлението на обикновения народ, но напълно разбираемо, имайки предвид щедрите подаръци, които кралят пръска с пълни шепи за сметка на датската хазна, разбира се. Без съмнение Кристиан е всецяло отдаден на своята популярност и отново според лейди Мери Кок „изпитва наслада от радостта, която неговият лик доставя на хората“. Затова така организира нещата, че обедите му в банкетната зала на двореца „Сейнт Джеймс“ да придобият публичност. Сутрин се облича на отворени прозорци, за да го гледат минувачите.
По план посещението на датския крал трябва да има познавателен характер. За тази цел са организирани пътувания и извън Лондон и се оказва, че той е популярен из цялата страна; даже такива известни университети като Оксфордския и Кеймбриджкия му присъждат титлата доктор хонорис кауза.
Общо взето, като се има предвид и неговата младост, поведението на госта се оценява като добро, въпреки че оставя след себе си противоречиви впечатления. Така например, когато посещава операта, за да гледа „Доброто момиче“178, си тръгва още преди края на първото действие. При това, както отбелязва с укор лейди Мери Кок, „той се беше облегнал на лакти и подпрял главата си върху парапета на ложата… чоплеше си носа, което, както знаете, не е приятна гледка, а и не подобава на един крал. Към края на престоя си изглеждаше много изморен и постоянно се прозяваше.“ (Lady Mary Coke, Letters and Journals, vol. II, p. 336.) Уолпол пък коментира със сарказъм пред приятеля си Хорас Ман, че по време на пиесата „Провокираната съпруга“179 „кралят ръкопляскаше на всяка реплика, насочена против съпружеския живот — много уместно поведение от страна на човек, чиято съпруга е английска принцеса“. (Walpole, Correspondence, VII, p. 57.)
Посещението на Кристиан оставя, разбира се, и по-негативно впечатление. След смрачаване кралят и неговата весела компания напускат двореца „Сейнт Джеймс“, преоблечени обикновено като моряци, за да скитат из долнопробните свърталища в града. Уолпол пише на лорд Уилям Страфорд, за да му съобщи поредната клюка, нещо, което той много обича да прави, че Кристиан „е голям любовчия, но прекарва при жените кратко и настоява да се разсъбличат и да не се пазарят за цената, а да вършат работата си с бързите стъпки на алемандата, преди той да е офейкал“. (Walpole, Correspondence, VII, pp. 35, 323.) За известно време в двореца „Сейнт Джеймс“ пребивава една актриса или „стриптийзьорка, което определение повече би ѝ подхождало, пише лейди Мери Кок, онова странно момиче, което, ако си спомняте, беше накарано да се яви на сцената почти голо“. (Lady Mary Coke, Letters and Journals, vol. II, p. 349.) Кралят и неговите придружители се държат като вандали в двореца „Сейнт Джеймс“, трошат мебелите и нанасят множество други щети.
Въпреки това всички са единодушни, че посещението на датския крал в Англия е успешно. Устройват му грандиозно изпращане. Ескортиран от официалните лица на Лондон, той плава на борда на почетната градска баржа със свитата си по течението на Темза от Уестминстър до Темпъл180. След като проявява прекомерна си щедрост и към високопоставените и към обикновените хора, Кристиан напуска Лондон на 12 октомври, „следван от искрените благопожелания на огромна тълпа, която тича след каретата му няколко километра извън стените на града“. Виковете ще отекват в съзнанието на краля през годините на самота и празно съществувание, които следват в неговия живот.
Пътуването му обаче още не е приключило, защото от Англия той се отправя към Франция, където посрещането му се превръща в екстаз. „Ние направо изстискахме жизнените сили на този нещастен малък датчанин — пише мадам Дю Дефан на Уолпол. — Той беше засипан от приеми, забавления и тържествени церемонии, устроени от Академията на науките и от Френската академия, на които абат Воазнон рецитира поема, написана в негова чест.“ Въпреки целия този блясък, по време на пътуването Кристиан проявява и някои смущаващи, макар и бързо изчезващи, признаци за нестабилна психика. Така например, когато Луи XV — безспорен познавач в тази област — изпраща на датския владетел група млади актриси, за да го забавляват, Кристиан е изненадващо безучастен, дори враждебен към тях, може би защото вече е заразен от някаква венерическа болест. Още по-обезпокоително звучи известието, че кралят често говори несвързано, а на моменти и неадекватно. Зад безупречната фасада като че ли се крие умствена неуравновесеност.
Когато през януари 1769 г. се завръща в Дания, съпругата му го посреща в Роскилде и техните отношения за известно време, изглежда, се нормализират. Каролина Матилда обича да се облича в мъжки костюми за езда — аленочервено сако и велурени бричове. Въпреки острите критики на по-консервативно настроените, облеклото на кралицата допада на мъжкарския вкус на нейния съпруг. Ревердил твърди, че „кралят много обича всичко, което е в разрез с дворцовия етикет, и е особено доволен от новите дрехи на кралицата, но — добавя швейцарецът — с мъжките дрехи тя изглежда много дребна.“ (Reverdil, Memoires, p. 154.)
179
„The Provoked Wife“, написана през 1697 г. от английския драматург сър Джон Ванбру, 1664–1726. — Б.пр.
180
квартал на Лондон, където се е намирало първото седалище на Ордена на тамплиерите. — Б.пр.