През октомври същата година кралицата изненадващо се разболява. Според някои от воднянка, според други по-безмилостни люде — става дума за венерическа болест, с която се е заразила от своя съпруг. А твърде вероятно състоянието ѝ да се е дължало на лек нервен срив, за който да е допринесло и безотговорното поведение на краля. На 4 ноември английският посланик Гънинг съобщава доста неясно:
„Кралицата проявява някои неблагоприятни симптоми… Макар че не съществува пряка опасност за живота ѝ, все пак състоянието, в което се намира, е доста критично и е крайно необходимо най-тежките симптоми да бъдат отстранени. И тъй като това до голяма степен зависи от намесата на Негово величество181, според мен само пламенните увещания на краля биха повдигнали настроението ѝ, което би било от огромно значение за нейния живот.“
Едва успяват да я убедят да се консултира с Щруензее, който тогава е личен лекар на Кристиан и негов ординарец. Тя обаче подозира неговото съучастничество в намирането на поредната любовница на своя съпруг — мадам Бирсет фон Габел: нещастна млада жена, която умира съвсем скоро, през август 1769 г., заедно с мъртвороденото си дете. Щруензее обаче не само възстановява здравето на кралицата, но ѝ вдъхва самочувствие и интерес към живота. Освен това успешно ваксинира сина ѝ, престолонаследника Фредерик, срещу едра шарка — манипулация, която остро критикуват по онова време консервативно настроените лекари и духовници. Щруензее е с десет години по-възрастен от кралицата, но тя изпада под въздействието на силното му обаяние и скоро двамата стават много близки.
Самият кралски лекар и ординарец е твърде противоречива личност. Той е политически амбициозен и същевременно е изпълнен с просветителски рационализъм. Постепенно Щруензее установява контрол върху впечатлителния крал на Дания, чиято склонност към шизофренни прояви с всеки изминал ден става все по-видима. Веднъж лекарят споделя пред Каролина Матилда: „Кралят ще се нуждае от някого, който да го направлява, и в мой интерес е това да бъде Ваше Величество.“ Отначало изглежда, че Кристиан е напълно подвластен на Щруензее. По негово настояване кралят освобождава дотогавашните си съветници и поставя Щруензее начело на личния си кабинет, а за негов помощник определя Еневолд Брант. Тогава Щруензее осъществява многобройни реформи, които напълно преобразяват всички аспекти на живота в страната — премахват цензурата и засягат корпоративните интереси на чиновниците, хазната и Църквата. На практика той провежда политика на пестеливост, ограничава разходите за издръжка на двора и отменя близо петдесет религиозни празници. При това положение няма как срещу този министър, който се перчи с току-що спечеления от него пост и живее в разкош с прислуга в бяло-червени ливреи, да не се надигне враждебна реакция.
Възможността Щруензее да въведе несъмнено далновидни, макар и непопулярни реформи в социалния, икономическия и религиозния живот в Дания, се основава изцяло на абсолютизма на датската корона. Докато е подкрепян от Кристиан, неговият министър е практически неуязвим и той наистина се мисли за такъв. Настанява се на партерния етаж на двореца „Кристианборг“ и е назначен за „Директор за молбите“ — пост, който му дава върховна власт над всички министерства в държавата, чиито титуляри имат право да влизат в общение с краля само с писмени молби. На 15 юли 1771 г. Кристиан подписва декрет, с който определя Щруензее за „министър на личния кабинет на краля“ и придава на неговите заповеди „същата законова стойност като на собственоръчно подписаните от него, поради което те трябва незабавно да бъдат съблюдавани“. Сама по себе си зависимостта на Кристиан от Щруензее може да се смята за признак на неговото слабоумие.
Но при тази ситуация влошаващото се психично здраве на монарха се превръща в основен препъникамък. Той става жертва на халюцинации. Понякога се съмнява в собственото си потекло, смятайки, че е плод на любовната връзка на майка му с лорд Станхоуп. Друг път твърди, че е син на краля на Сардиния или на един от съветниците във френския парламент, с когото се е запознал в Париж. Не по-малко налудничаво звучат предположенията му, че негова майка е императрицата на Русия или че даже собствената му съпруга е негов родител. Понякога кралят се мисли за сменено дете, поставено на мястото на истинския принц след раждането му. Фредерик V всъщност не му бил истински баща и макар Щруензее да се опитва да го убеди в противното, посочвайки неговата очевидна прилика с дядо му Кристиан VI, той въпреки всичко настоява, че не е законният владетел на страната. Веднъж стига дотам, че започва да фантазира как Кралският съвет един ден ще обяви неговата нелегитимност, което решение вероятно ще бъде предшествано от гръмотевица или даже от земетресение. Макар че е дълбоко загрижен и страстно защитава кралската си власт, Кристиан заявява, че няма никакво желание да бъде крал, че кралските задължения му тежат, и по време на своята обиколка в Европа, когато се намира в Антверпен, предлага на Щруензее да избяга заедно с него.