„Той ползваше тялото си, за да върши и да позволява с него да се вършат множество причудливи неща… Ходеше вечер по кръчмите и носеше перука, за да практикува най-стария занаят. Обикаляше често и по бардаците, изхвърляше някоя проститутка от стаята ѝ и я заместваше в обслужването на клиенти. Най-накрая си определи една стая в двореца, където вършеше непристойните си деяния, като винаги стоеше чисто гол на вратата, както правят проститутките, или пък дръпваше перденцето, закачено със златни халки, и приканваше с нежен и приглушен глас минаващите.“ („История“, LXXX, 13)
Клиентите му, естествено, трябва скъпо и прескъпо да плащат за неговите услуги.
Престижът му на владетел на Римската империя едва ли може да бъде висок при слуховете, които се носят навсякъде за странното му поведение, но това не би пречило толкова много на живота на държавата, ако не назначава на министерски и други отговорни постове хора със същите вкусове и поведение. Най-изявеният му фаворит е някакъв бивш роб от Кария на име Хиерокъл, който привлича вниманието на Елагабал, когато случайно пада от една колесница и разкрива пред императора красивото си лице и чудесните си руси коси. Владетелят нарежда младият мъж да бъде доведен в двореца, учи го да се надбягва с колесница и даже се омъжва за него, наричайки го „свой съпруг“. Страстта на Елагабал към Хиерокъл, който придобива невероятно силно влияние върху дворцовия живот, е толкова гореща, че той рискува да си навлече гнева на баба си, като предлага бившият роб да бъде обявен за император. Хиерокъл обаче не е единственият мъж, очаровал с „нощните си подвизи“ императора травестит. Всеки, който се домогва до милостта му, трябва първо да извърши „прелюбодеяние“ с него. При това Елагабал се проявява и като мазохист: най обича тази му слабост да бъде открита от поредния му любовник, който преди да започне сексуалното общуване, хубаво да го натупа, така че „да му насини лицето“.
Само веднъж влиянието на Хиерокъл е поставено на сериозно изпитание. До ушите на императора достигат сведения за един много красив младеж на име Аврелий Зотик — син на някакъв готвач от Смирна, при това много атлетичен и на когото „онази работа… надминава с размера си съответните органи на останалите мъже“. Елагабал предоставя на Зотик управлението на двореца и „когато го вижда, че без дрехи отговаря на славата, която се носи за него, страстта му се разгаря още повече“. Хиерокъл обаче ревнува от новия си съперник и успява да уреди така нещата, че лекарите предписват на Зотик някакво лекарство, от което половата му мощ намалява. След „една цяла тревожна нощ, през която той напразно се опитва да постигне ерекция“, Зотик е изхвърлен от двореца и изпада в немилост, разказва Дион Касий („История“, LXXX, 16).
Такива внезапни издигания в дворцовата йерархия на империята се отразяват отрицателно както върху управлението на държавата, така и върху гражданите на Рим, които изразяват открито недоволството си. Елагабал отговаря на критиките по начина, по който правят това и неговите предшественици — като арестува, затваря и екзекутира всички, които поставят под съмнение действията му, а неговите фаворити получават за награда високи постове. Състезатели в надбягванията с колесници, освободени роби, артисти, един бръснар, един мулетар и един ключар — всички без изключение привлекли вниманието на императора с приятната си външност — получават високи постове в управлението на държавата. „Лудостта на императора го кара да изпада в такива крайности, че той понякога взема някого от конюшнята или от театралната трупа и го натоварва да отговаря за най-важните държавни дела“ — потвърждава Херодиан в историята си (кн. V, гл VII, 6).
Тези работи обаче съвсем не са онова, за което бабата на императора, Юлия Меза, се договаря с него, когато го качва на трона. Тя очаква силни позиции в управлението на империята и като балдъза на Септимий Север очевидно притежава по-високо чувство за отговорност към държавните работи от внука си. Тя се е надявала, освен това, че той ще бъде оръдие в нейните ръце, но и в това отношение претърпява голямо разочарование. Крайно разтревожена от неблагоразумието поведение на Елагабал, Юлия Меза успява все пак да го убеди да посочи братовчед си — другия ѝ внук, Алексиан, който вече е променил името си на Александър — за следващия римски император, като му даде титлата цезар. Така поне въпросът за престолонаследието е уреден, преди Елагабал да е слязъл от политическата сцена. Но тъй като той е едва в началото на двадесетте си години, баба му се замисля за възможността на маниакалното му управление да бъде сложен преждевременен край. За да укрепи преди това позициите на Александър, тя разпространява мълвата, че и той е син на Каракала, като по този начин излиза, че двете ѝ дъщери46 са си прехвърляли Каракала помежду си. Тогава майката на Александър — Мамея, страхуваща се за живота на сина си, се опитва да го отстрани от разпуснатия двор на братовчед му императора, така че на друго място да бъде обучен и възпитан по по-подходящ начин в необходимите за един бъдещ император науки и военно изкуство.